неделя, 29 юни 2014 г.

Мутрополит Московско-Пловдивски Николай вкара Синода във война с богословските факултети




Създава се духовна академия, в която най-вероятно ще господства църковната схоластика

Най-добрата атака е мнимото отстъпление. Тази стара тактика очевидно се опитва да следва тихомълком Пловдивският митрополит Николай, след като не успя да наложи свои фаворити сред новите митрополити и да бъде патриарх в сянка. В ход е първата кандидат-студентска кампания за Православната духовна академия (ПДА) в Пловдив. Николай я основа и е неин духовен наставник.

Светият синод му даде разрешение едва ли не като утешителна премия, след като протежираният от владиката кандидат изгуби битката за заможната Варненска епархия в края на 2013 г. В безхаберието си митрополитите и патриархът дори не осъзнаха, че си залагат бомба със закъснител. Всичко започва от неудовлетвореното преди време желание на владиката да контролира катедра „Теология“ в Пловдивския университет. „Положихме усилия да намерим общ език с митрополита, но се оказа трудно“, признава ръководителят на катедрата доц. Мария Шнитер. Когато усеща, че няма да му позволят да си разиграва коня в университета в града, Николай решава да си създаде ПДА.

Един от аргументите му е, че липсата на синодален контрол в богословските факултети създавала предпоставка в тях да преподават неправославни, дори нехристияни. За да го докаже, обявява доц. Шнитер за еврейка. Николай е Пловдивски митрополит от седем години, но очевидно още не се е осведомил, че Шнитер не е еврейска, а чешка фамилия и е носена от първия архитект на Пловдив - прадядото на доц. Мария Шнитер е построил и 4-5 православни църкви в града край тепетата. Заради незадоволените си властови амбиции сега Николай вкара висшия клир във война с богословските факултети.

Искането си за създаване на духовна академия, пряко подчинена на синода, той аргументира със слабата подготовка, която автономното университетско богословие давало на студентите и респективно предлагало на БПЦ неподготвени кадри за свещеници. Ерго, богословското образование в България все повече се отдалечавало от Църквата. Което не е вярно. Деканът на великотърновските богослови доц. Димитър Попмаринов припомня, че качеството на богословското образование зависи и от Светия синод. Но ресорните синодални комисии досега са демонстрирали единствено незаинтересованост към делата на богословските факултети. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

четвъртък, 26 юни 2014 г.

Вижте само на какви висини е способна бай-Ганьовската бюрокрация и се възрадвайте!



Абе наистина, какво ли съм седнал да се оплаквам от издевателствата на родната ни бюрокрация бе; я вижте нещо, което ще ни убеди, че моя милост, с всичките идиотщини, които преживя през последните години, е един вид "щастливец" в сравнение с това, което българската бюрокрация е сторила на други хора; ето какво ми прати един буден интернетен "приятел":

О, AIG, никак не си пострадал много, да ти кажа, ха-ха-ха, само виж на какви висини е способна бай Ганьовската бюрокрация и се възрадвай, ОК? И пред умрелите не се спира, че пред теб ли?

Бълхарите са сами на тази планета, a другите нации живеят само като фон - за да се види колко са велики бълхарите, а най-отгоре е Бог, но па и той е бълхарин - както един спортен ритнитопковец в BG ни го обясни преди време...

Та прочети непременно ето това: Орлов мост, автор Ивайло Диманов

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Административната система в образованието умее да се защищава, на нея изобщо не ѝ пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал



На сайта на РИО-Пловдив може да се прочете следната "новина", а пък днес отидох до Инспектората, където ми връчиха и даденото на изображението съобщение за отказ (недопускане) за участие в конкурса за директор на Езикова гимназия в Пловдив:

Кратък текст на новината: Допуснати и недопуснати кандидати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище, обявен със заповед № РД-06-0-228/09.05.2014 г. на началника на РИО - Пловдив

Пълен текст на новината: С П И С Ъ К на допуснатите и недопуснати кандидати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище, обявен със заповед № РД-06-0-228/09.05.2014 г. на началника на РИО - Пловдив

І. Допуснати до участие в конкурс за заемане на длъжността „Директор” на общинско училище:

1.Венцислав Петров Николаев
2.Димитрийка Стоянова Стоянова
3.Елена Петрова Тепавичарова
4.Красимира Ангелова Станева
5.Майя Динкова Русева - Друмева
6.Мария Димитрова Димитрова
7.Марияна Ангелова Симеонова – за ЕГ „Пловдив” – гр. Пловдив
8.Марияна Николова Генчева
9.Николай Атанасов Радев
10.Пенка Николова Стайкова
11.Петър Йорданов Нейчев
12.Петя Грозева Стойчева
13.Ружка Милчева Генова
14.Сюзан Орхан Моллаюсеин

ІІ. Не допуснати до участие в конкурс за заемане на длъжността “Директор” на общинско училище:

1. Ангел Иванов Грънчаров – не отговаря на изискването на раздел ІІІ, т. 3, пр. 2 от заповедта за обявяване на конкурса.
2. Марияна Ангелова Симеонова – недопуска до участие в конкурса за длъжността „директор” на НУ „Васил Левски” – гр. Кричим, община Кричим, област Пловдив и ОУ "Христо Смирненски” – с. Строево, община Марица, област Пловдив, тъй като не отговаря на изискванията на раздел ІІІ, т. 6 от заповедта за обявяване на конкурса.

НЯКОИ НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ: Да, командната административна система в образованието - "Империята"! - отвърна на удара, на предизвикателството, което ѝ отправих като обявих, че ще участвам в този конкурс: не ме допускат до участие в него! Значи ли този отказ, че според представите на командната административна (бюрократична) и абсурдистка система, властваща в образованието, моя милост е човек, лишен от... граждански права - и на какво правно и морално основание се стига до едно такова фактическо състояние? Това, че ако една администраторка от най-долно (в смисъл на нисше) ниво е издала на човек като мен нещо като "присъда", именно, че съм бил, видите ли, "абсолютен некадърник", "напълно неспособен да бъде учител" и прочие идиотщини, то тази санкция, независимо от очевидната си абсурдност, има за Системата някаква илюзорна и непоклатима "правна сила" - дотам, че съм лишен от гражданското и човешкото (а също и професионалното) си право да участвам в конкурси за подобни държавни длъжности и служби?! Как е възможно с един подзаконов акт да бъдат отменяни фундаментални и конституционни права на лица, които не са осъждани от законен съд, сиреч, имат пълния обем от всякакви права?! Нима презумпцията за невиновност (до доказване на противното от законен съд) не важи за абсурдистката командно-административна система в образованието?! И ред други въпроси буди това фриволно решение на комисията, което, разбира се, е "законно" във формалния смисъл, ала не издържа и най-елементарна проверка откъм логичност, законосъобразност и правомерност?!

Аз, разбира се, знаех за този пункт в изискванията към кандидатите, нещо повече, подадох документи за участие именно да установя дали Инспекторатът в Пловдив, който благодарение на мои жалби и доклади е запознат до пълни подробности с онази епична история на моите отношения с въпросната администраторка на ПГЕЕ-Пловдив, довела до уволнението ми, ще дръзне да се възползва от това формално основание за отказ, за недопускането ми до участие в конкурса. Е, дръзнаха, което показва, че не им пука за нищо - в това число не им пука изобщо и за качеството на образованието на учениците. Пука им само за едно: да си остане непобутната онази омерта, на която се крепи всевластието им, пука им само за максимата "Гарван гарвану око не вади!". Системата - "Империята" - умее да се защищава, на нея изобщо не й пука за никакво право, за никаква истина, за никакъв морал. Такива са способни на всичко, в това число и да обрекат децата на цялата нация на най-калпавото образование, каквото изобщо е възможно, образование, което е значително по-калпаво от необразованието даже! Калпаво образования човек е в значително по-тежко положение от необразования - защото живее с илюзията, че е "образован". И има съответното калпаво съзнание за образованост, което безкрайно му вреди. Докато необразованият човек е съвсем автентичен - и неизвратен. Но това са други проблеми. Но интересуващото ме тук се свежда до този отказ, който за мен означава следното:

Означава, че самата система вече самата себе си закопава, сама на себе си е гробокопач. Е, щом така й харесва, нека да продължава да се самозакопава. Ний даже ще ѝ помогнем да го стори още по-бързо и ефективно. Та да се отървем накрая от нея - и да станем свободни. щото Системата в този момент е диктаторът, тиранинът, който мачка свободата на всички! Аз поне съзнавам какво прави и се боря с него. Има обаче дейци, дето не съзнават, и си мислят, че уж са "свободни" - ето това е съзнанието, характерно за истинския роб. Истинската трагедия е при тия хора. Горко им! Те кога - и КАК? - ще зажаднеят за отнетата им свобода - ето това е въпросът!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Решително възражение спрямо един нескопосан опит за хвалене на "революционните намерения" на отиващата си вече министърка на образованието



Попадам тази сутрин на текст на някой си Иво Райнов с патетично заглавие: Само една крачка разделя министър Клисарова от революцията в средното образование. Брях да му се не види, аз за малко да проспя "революцията", тя била почти започнала, а аз да не усетя това - а уж се смятам за революционер?! Зачетох се. Ето няколко откъса, дето особено много говорят, пък после вижте и моя коментар, щото аз наистина не мога да търпя когато някои хора се изсилват да кажат нещо, а всъщност нищо особено не казват:

... Изглежда, че в последния месец преди своето оттегляне професорът е готова да предприеме стъпки, които биха предизвикали началото на революционни промени в закостенялото образование. (Тюх да ме се не види, за малко да проспя револуцията, тя била вече започнала бре!)

... Може би най-революционната стъпка, която се загатва от диалога между синдикалисти и министерска администрация е ревизиране на една десетилетна дискриминация към немалка част от българското учителство... (Леле, коя ли те тази "най-революционна стъпка"?!)

А то какво било: ... намаляване на годишният норматив за някои предмети е с 30 до 70 часа! (Абе тоя подиграва ли се с нас бре?! Каква "револуция" има в това?!)

... Революционна е още една тема в дискусията между синдикат и министър – постепенното намаляване на натовареността на по-възрастните учители. Идеята за известно облекчение за всеки преподавател преминал 50-годишна възраст заслужава адмирации. (Егати, тоя Райков дали пък не се майтапи, като нарича тия неща "револуционни?! Дали аз не сфащам майтапа му?!)

... Внимание заслужава и ангажиментът в бъдеще пенсионирането в професията да бъде съпроводено с 8 брутни заплати за лоялните към училището учители. По този начин ще се демонстрира уважение поне с идея по-близо до най-важните за държавата към момента професии – армия, полиция, съд, които получават значително повече в края на професионалната кариера. (Това вече е гавра: "почти" приравняването по уважителност на професията им към... милиционерите било... "проява на револуционност"?! Тоя Райков джубмуш ли си прави с нас бре?! Или си мисли, че щом сме даскали, требе непременно да сме и малоумни, така ли излиза според него?!)

И тъй нататък. Няма начин, наложи се да реагирам. Ето какъв коментар написах там, обръщайки се към тъй патетичния "револуционер" Райков:

Абе, колега Райнов, какво "революционно" има в тия "благоволения" на министърката?! Тя била благоволила, видите ли, да ни даде това, да ни отпусне онова и ето, наричаме това нещо "революционно"?! Абе Вие давате ли си сметка какво приказвате? И какво "революционно" има в намаляването на норматива на някои специалности? Или в намаляването на часовете за предпенсионерите? Глупости на търкалета!!! Вие изобщо давате ли си сметка за ония наистина революционни промени, които са необходими на българското образование?!

Ако тия неща, дето Вие наричате "революционни", са такива, то какво да кажем за ония същностни и коренни промени, които наистина са необходими? А това тук, дето Вие така го величаете, простете, са дреболии, истинското и същинското е съвършено друго. Повечко си мерете приказките, щото ставаме смешни. Предполагам сте учител, резил е така неточно един учител да употребява думите, опитвайки се да постигне една високопарност, която никому не е нужна...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

понеделник, 23 юни 2014 г.

Дискусия между прозападно мислещи хора със зомбирани от путинистката пропаганда представители на петата колона на Русия в България



Ето някои по-интересни коментари под публикацията на българския превод на текста под заглавие Четвъртата световна война с автор Андрей Иларионов, които открих на съответното място във в-к ДНЕВНИК:

Анонимен каза: Страхотен и много актуален текст, който за пореден път доказва, че явно Пут*ин, тясното му и не толкова тясно обкръжение, обитават паралелна вселена. За съжаление хиляди (или, не дай Боже, десетки или стотици хиляди) ще платят за опасната психоза на малкия "вожд" с живота си, а няколкостотин милиона с ненужна мизерия....

Анонимен каза: Подобни персони, пишещи анализи по поръчка (който плаща поръчва музиката), са на издръжка до живот! Много ми е интересен начинът, по които САЩ си измива ръцете за всички войни и бедствия, които нанесоха на света след 1991 година, като за всичко обвиняват Путин и Русия!

Анонимен каза: А, не се учудвам, национални предатели има не само в България, има ги и в Русия, и къде ли не. И те пишат ли, пишат. Спомнете си само нашия Георги Марков. Обществото ни му гласува доверие, направи от него човек, а той ръгна да бълва огън и жупел срещу България. Да беше поне някъде на хубаво място, а то в Англия, в тая полуциганска държава.

Анонимен каза: Tо се видя каква потресаваща мизерия и диващина е в Русия - и това е страна, която иска още територии? 3а какво са им? Tе тези необятни диви земи там не могат да управляват, пейзажа е като буквално от Марс, едни грозни съборетини като курници и бабушки във ватенки, и вълчи студ - а ламтят за още. Дива руска сволач!

Анонимен каза: Иди да видиш как се обличат англичаните. Не се учудвай, ако видиш жени, облечени по-зле от нашите циганки. Не, не са циганки, не са пакистанки, не са и индийки. Най-чисти англичанки са, вери инглиш, така да се каже. И ако ти се заповръща, след като си бил на вечеря при английско семейство, не се свени да им обясниш защо си го направил. Преди да легнеш в постелята, провери за дървеници. Не гледай как англичаните мият домашната си посуда, защото пак ще трябва да повръщаш. И бъди горд, че си българин и Русия е все още с теб! Да, този, на когото си равностоен в Англия, е по-беден от теб и води по-нискокачествен живот.

Анонимен каза: Вземайте пример от САЩ какво правят със съседите си. Просто заздравяват интеграцията. Интегрират икономиките, а не завземат територии. Подготвят почвата за пълно отваряне на границите един ден. А в Азия тепърва започват гранични спорове. Както виждаме, войни за територии в момента се водят и в Европа. Колко са далновидни американците! Северна Америка в близко и далечно бъдеще ще бъде единственият спокоен континент. Остров на мира и спокойствието. Русофилът веднага ще опонира, че Америка прави конфликти навън. Ами направете и вие конфликт в Северна Америка! Не може, защото там има разум.

Анонимен каза: Путин е такъв тъпак, че не е разбрал един основен урок от историята - руските колонии или общности са много по-полезни когато са пръснати в различни държави. Чрез тях Русия може да държи голяма част от световната търговия и да изнася влияние. вижте какво са правили древните гърци - колонии навсякъде около Средиземно и Черно море и по този начин са контролирали търговията в Древния свят. Същото са правили и римляните. В наше време евреите. За какво му са да ги събере в една държава?

Анонимен каза: Путин не е никакъв политик - той няма визия, няма дългосрочна стратегия, няма държавническо мислене. Той е просто едно обиден комплексиран кагебеистки кадър, страдащ от мегаломания,яки комплекси и мания за величие, типичен руски синдром между впрочем, на които са му взели близалката под носа (бившия СССР) и сега като кварталния бандит с бухалка в ръка на инат троши що де може около него - заради тази близалка. Най-лошото е, че руснаците са толкова зомбирани от пропагандата му, че не знаят на кой свят се намират - а точно те ще носят последствията от простотиите на Путин - и ще ги платят в икономически план със задаващите се глад и мизерия.

Анонимен каза: Русия е една (от многото) регионална сила, като Турция, Индия, Бразилия. В сравнение с Европа Русия е икономическо джудже. В сравнение с НАТО - е джудже във военно отношение. Демографски са едно нищо - 130 млн. Каква война ще водят? Най-вероятно ми се струва, че притиснати от безпътицата и липсата на перспективи се опитват да си вдигнат цената.

Анонимен каза: НЕ СТЕ ПРАВИ! Нападате приятелите на Русия, наричате ги предатели петколонници, лъжци, дори!

Не е вярно, вижте колко правилно пише тук един другар-писател, как във Великобритания живеят в смрад, нищета и отчаяние, колко са гадни и как се обличат като цигани. Вярно е, дори е по-лошо, например в Хамерика.

Вижте за сравнение Русия: широки прави магистрали, учтиви и възпитани шофьори, процъфтяващи селца, навсякъде усмихнати хора, високотехнологична индустрия - 15-то поколение суперкомпютри, електроника от XXII век, безлюдни автоматизирани заводи, всичко си произвеждат сами... Да не говорим за военната техника: изтребители от 11-то поколение, невидими и безшумни подлодки и всякаква друга безаналогова техника. И навсякъде - весели, усмихнати лица, радостни лозунги: "Как свободно се диша в Русия", "Днес наша е Русия, а утре - целия свят"... Горди, свободни хора. И има защо - живеят във велика страна, тук се произвеждат най-бързите часовници, лекуват се най-здравите болни, отглеждат се най-големите джуджета...

И още - пишещите тук приятели на Русия, не са никакви национални предатели, те просто са добри руски патриоти, макар и българогласни, защото припознават за своя Радина матушката Русь. За какво предателство може да става въпрос тогава?!

Анонимен каза: Четвъртта световна война русия ще води когато американския президент се качи на ЗАЗ и на самолет "Туполев" и когато американците масово хукнат да се изселват в новия СССР, тъй като това никой не го предполага в обозримо и необозримо бъдеще, не ми е ясно кой за какво и срещу кого ще води война - като всичките деца на комунистите, всичките пари, всичките им имоти са именно на Запад, срещу тях ли ще воюват - ами те там са си техни бе.

Анонимен каза: "Стратегическото решение на днешния проблем е възможно единствено чрез превръщането на Русия в демократична държава"

Това е невъзможно! Човекът прави грешка като казва, че подобно е било положението в Германия. Там преди нацисткия режим и след него са живеели свободни хора. Като казвам свободни имам предвид в контекста на времето, в което са живеели.

В Русия никога не е имало свободни хора. В Русия са преминали от режима на царете и крепостните селяни към режима на Ленин и Сталин, и закритите градове. Народът им винаги е живял в землянки!

Анонимен каза: Аз също не харесвам особено САЩ, но ако (хипотетично) в света има само две страни - САЩ и Русия, вие в коя бихте искали да живеете?

Анонимен каза: Човека говори това, за което му се плаща. Първо не Русия предизвика случващото се в Украйна, а щатите организираха преврат. Нито пък Русия нападна Грузия, а точно безумеца Саакашвили реши, че може да води военни действия срещу Русия. Колкото до безпрецедентните неща, които се случват в Европа, не виждам да се споменава разкъсването на бивша Югославия и насилственото отделяне на Косово от Сърбия - там даже нямаше и референдум. Ако въобще може да се говори за война, войната е за смазването на Русия, войната е за руските ресурси.

Анонимен каза: "Концепцията за "Руския свят" не е фантазия, измислена от странни хора. Държавната Дума на Русия преди известно време прие закон за съотечествениците, създаващ юридическо основание за тяхната военна защита в чужбина. Освен това беше приет още един закон, даващ право на руските войски да действат вън границите на Русия.Ю

Моля обърнете внимание на взривното нашествие на "инвеститори" от Русия в последните две-три години. Купуват недвижимости, строят си селища. Какви ти селища, цели градчета! Напъват се пред местните власти да си строят училища. Имам ужасното предчувствие, че ако не се вземем скоро в ръце на доста места, предимно по българското Черноморие ще се лее руска реч, ще се вее руски флаг, контролно-пропускателните пунктове ще се охраняват от руски граничари, митничари и т.н. и там трябва да ходим с визи....

Анонимен каза: "Аз също не харесвам особено САЩ, но ако (хипотетично) в света има само две страни - САЩ и Русия, вие в коя бихте искали да живеете?"

Познавам добре Англия. Ужасно е да се споделя бита и начина на живот на англичанина. Предполагам, че в САЩ е още по-трагично. Познавам добре и руския начин на живот. В Русия определено е по-интересно и по-човешко да се живее.

Анонимен каза: Ти за коя Англия говориш? Защото аз живея на едно такова място повече от 10 години.

А това, което ми описваш, прилича на едно друго място, намиращо се в Русия, където също съм живял продължително...

Не е красиво така да се лъже! Това го правят само мургавите и комунистите...

Анонимен каза: По-човешко казвате...

Защо ли милиони руснаци не се възползват от златната възможност да живеят "по-човешко" в родината си, а вместо това с "мазохистична" радост отиват да "споделят ужасния бит и начин на живот на англичанина", като някои дори (явно най-улавите) отиват там, където е още по трагично - в САЩ?

Анонимен каза: Авторът е много точен. Остава да видим дали Путин ще победи в тази война. В нея Путин заложи бъдещето на Русия на една карта. Загуби ли войната, всеки народ в Русия ще придобие правото да се отдели и Русия повече никога не би могла да има имперски амбиции. Путин никога повече не би могъл да нормализира отношенията си със Западния свят. Пътят назад му е отрязан. Загубата ще означава задължително загуба на голяма част от националния суверенитет. Русия и Путин ги оправят само победа, нищо друго.

Анонимен каза: От друга страна не се забелязва никакъв наплив на желаещи да живеят "по-човешко" от страна на другите народи по света (изключвам англичаните и американците, защото те, според вас, са необратимо увредени. Всъщност сам се издадохте: по-горе Иларионов казва точно това - "Англосаксонският свят трябва да бъде разбит". Сал един Депардийо...

Анонимен каза: Много обичам хора, които си живеят на Запад, разбирай Европа или САЩ, но от там ни убеждават колко е хубаво в България, а още повече в Русия.

Та... въпросът ми е следният: Ако е толкова хубаво в България или РУсия, какво правиш в Англия и защо не отидеш да успяваш там?

Много е просто. Ако вярва истински в нещо, то ги го следваш и се стремиш към него. Ако приемаш Русия за райско място или България, защо си в Англия?

И тук няма оправдания от рода на "така се случи", "тук съм намерил работа, проф. реализация" или др. Щом не ти харесва, отиваш там, където искаш и харесваш.

Анонимен каза: "Но пък за разлика от теб аз добре познавам социалния статус на българите в чужбина и не съм никак оптимист за тези хора."

Нима? Развесели ме!... Трябва да ти кажа, че българите в чужбина добре следят статуса на България в Европа (най-бедната държава в ЕС!) и процесите, които се развиват и никак не са оптимисти за своята страна. Поради тази причина почти никой не се завръща обратно...

Анонимен каза: Броят на живеещите в Европа и САЩ българи (нямам предвид сезонно работещите там цигани) отдавна надмина 1 милион. И с всяка изминала година се увеличава. Имам предвид, че тенденцията е стабилна. Това са все млади, образовани и способни хора. По този начин те отговориха на пълзящата путинизация на България.

Според вас това са безмозъчни същества, които живеят в каравани и ядат "химически пилета за 5 паунда бройката". И, противно на здравия разум, не само упорито не искат да се завърнат в родината, но и броят им расте.

Вашата теза е още по-некадърна инсинуация от тези, сътворени от два руски тв-канала, които дойдоха в България, тенденциозно снимаха разни смачкани от живота хора (каквито има навсякъде по света) и занемарени, полусрутени къщи с бездомни кучета около тях с лайтмотив "Ето в какво се превърна България след седем години членство в ЕС!"

Жалка работа!

Анонимен каза: "Запомнете веднъж за винаги - крепостничество в Руската империя е отменено ДВЕ години преди да бъде отменено робството в Съединените американски щати."

А ти запомни, че бели роби в Съединените щати никога не е имало. Никога, от първите заселници досега. И робство е имало само в ограничен брой щати. А в Русия крепостни са били самите руснаци. Робството оставя отпечатък много поколения напред. Руснаците затова в душите си са роби и днес, а белите американци носят свободата в сърцата си.

haokarapora каза: Както учехме едно време всички: "Октомврийската Революция помага на Русия да прескочи цял един строй-капитализма, щото такъв по тези земи, нямало..."

Затова "щастливият" народ на Русия от крепостни, без право да напускат земята ако господаря не разреши, станали работници и селяни, които пак не можели да мръднат ако нямат "путьовка" и апаратът не ги е избрал, одобрил и засилил нанякъде. То и затова в Украйна е "Гладомор"-ът щото украинците, таман се отскубнали от полската шляхта и се сдобили със земя, за чудо и приказ впрочем и, хайде - разкулачване и колхози... А руските селяци... те земя не са имали, на тях им дай самогон и да спят на печката...

Горките хора - освен да се пънат че са "велики"... какво ли им остава?! Затова всеки път като ги подкарат като пушечно месо и попаднат дори на наша територия, са изпадали в потрес, че хората живеят в собствени домове, имат покъщина, имот...

И това... затъпяващо оскотяване ни готвят и на нас...

Петър Иванов каза: Всеки който пише срещу Путин е юдейски, американски, грузински или поне "европейски" (?) шпионин.

Уточнител каза: УМОЛЯВАТ СЕ уважаемите хора да не спорят с Червени тролове (мурзилки*, лъжеисторичари, пирати, съветски прокурори и темподобни отпадъчни продукти на комунизЪма и всякаква друга паплач). А също и да не им обясняват защо водата е мокра или, че геврекът имал дупка. Това е не само загуба на време. Навлизайки в спорове с такова Човекоподобно същество има опасност да заприличате на него. С троловете от Червената сган не бива да се влиза в полемика - просто при удобен случай трябва да се гонят с камъни (не с тояги, защото хапят). А иначе не им обръщайте внимание - такова неглижиране ги убива, изпаряват се, като вампири на слънце.

Не забравяйте, че това са два вида екземпляри: внуци на АБпФК и слуги на същите - паплачь общоизвестни като Червено-Руска сган**. Не забравяйте също, че главната им задача е да задръстват форума с всякакъв скрап, за да не може да се допуска някаква що-годе смислена дискусия, в която да излиза истината. Защото истината е отрова за тази сган. За тях няма нищо свято, няма никакъв морал, те вярват само в Мамона и се уповават само на Матушка Русь - тяхната опора и защитник в този враждебен ("англосаксонски", "хамерикански", "еврогейски" свят.
_________________________

* от рус.: нещо като трол-проститутка
**потомците и роднините на АБпФК, техните слуги и клиентела, заедно с КДС/КГБшпионите - всичките вкупом Руска агентура

sardanapal каза: Русия е толкова велика, че не можа да извади потъналата "Курск", но и не позволи на друга една, съвсем невелика страна да го направи, макар че последните можеха и си предложиха услугите - жалко за нещастните подводничарчета! Но какво са стотина човешки живота за величието на Русия - важното е "враговете" да не разгледат подводницата...

Русия е толкова велика, че не може да произведе тръбите за така силно желания от нея ЮП. Смея да прогнозирам, че главната причина да не се построи ЮП е именно тази - технологичната неспособност на производителите на москвичи да го построят, без значение как ще извъртят нещата и кого ще изкарат виновен, за да не изглеждат смешни (за пореден път) пред света.

stg каза: "В грешка си - руското население намаляваше допреди 7 -8 години, като най-голямото намаляване беше по времето на Елцин, когато смъртността надвишаваше раждаемостта - сега, колкото и да ви е неприятно, руското население се увеличава" - цитат на коментар #245 от “istorik65”

Ти няма ли да кажеш веднъж нещо вярно за разнообразие:

1990: 148,149,000 6.94%
2000: 146,763,000 -0.94%
2010: 143,618,000 -2.14%

sardanapal каза: Ето и думите на Аксаков (на когото са наречени улица в столицата на България и село във Варненско):

"Всяко тържество на България е смърт за Русия!".

Анализатор каза: Черно море е едно от най-дълбоките морета с конусовиден дънен релеф. Специалисти са изчислили, че за да компенсират налягането на водния стълб в най-голямата му дълбочина около 2200 м., от "Южен поток" трябва да подават компресия четири пъти повече от тази, която в момента руските помпи постигат. В противен случай тръбите ще се смачкат. Е, питам аз, след агресията в Крим коя голяма западна фирма ще им помогне - за да решат този технологичен проблем???...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

неделя, 22 юни 2014 г.

Част и от моя отговор на въпроса защо мразя Путин


Помествам пълния текст на есето на Pavel Gintov със заглавие Вас, любящих Путина, никак нельзя назвать патриотами России. Вы - беда России - тъй като отчасти показва извора и на моята ненавист към Путин, нямаща нищо общо с отношението ми към Русия или към руснаците. Да, този текст отчасти загатва отговора на въпроса защо мразя Путин. Оказва се, не само аз тя такова чувство към този арогантен тип, който е същинско бедствие за страната си. Ето какво пише един украинец с родствени на моите емоции спрямо "император Путин":

Хочется ответить тем, кто называет противников Путина русофобами, фашистами и предателями, а так же тем, кто искренне недоумевает, почему можно не любить Путина.

В августе 2000 года, когда произошла трагедия "Курска", мне было 16 лет. Мы с родителями были в Крыму в Форосе, куда мы с некоторых пор ездили каждое лето. (Не знаю, когда кому-то из нас придется там побывать снова, после того как Крым "освободили" от подобных нам "бендеровцев"...).

В то время не было интернета, и мы все узнавали из редких выпусков новостей и из газет, в которых информация появлялась с опозданием на три дня. Я тогда о Путине ничего не знал, не интересовался им и относился к нему совершенно нейтрально. Все ждали, что президент России сейчас поставит всех на уши, использует все средства и возможности, чтоб спасти моряков, оказавшихся в плену затонувшей подлодки. В новостях передавали, что локаторы улавливают стук, и что по крайней мере часть моряков жива.

Но Путин отдыхал в Сочи и не собирался прерывать свой отпуск. Думалось: наверное, это значит, что все не так страшно, и даже без него справятся. Потом появились норвежцы или шведы, которые предложили помощь. По сообщениям из новостей у них было какое-то сверхсовременное оборудование, которого нет у России. Но от их помощи отказались, мол, у нас и так все под контролем.

На снимката: авторът на този текст Pavel Gintov

Казалось все будет хорошо! Раз все под контролем, помощь не нужна, а президент загорает на пляже и не беспокоится. Каждый день мы все просыпались и бежали к телевизору - подняли? спасли? Но ничего не происходило, и через несколько дней всем стало ясно, что надеяться уже не на что. Впервые в жизни я столкнулся с ощущением такой беспомощности, безнадежности, невероятного страха. Каково это - быть похороненным заживо на дне моря, умирать, задыхаясь в темноте?...

А потом приехал из Сочи Путин и сказал, что было сделано все возможное, но никого спасти не удалось. По телевизору поставили песню Высоцкого "Спасите наши души". Вся наша семья плакала от ужасного горя. Мы - "русофобы" и "фашисты" - плакали, а теперешние "патриоты России", похоже, совершенно забыли об этой трагедии.

А еще тогда я впервые столкнулся с таким удивительным враньем и лицемерием: "все под контролем", "помощь не нужна", "президент решил не прерывать отпуск"... А потом было интервью Путина, когда на вопрос Ларри Кинга "Что случилось с Вашей подлодкой?" он с ухмылочкой ответил: "Она утонула." А потом были убитые горем вдовы и матери моряков, приехавшие в Видяево посмотреть Путину в глаза, и его знаменитое: "Набрали шлюх за 10 долларов!".

Моя ненависть к Путину первоначально никак не была связана ни с Украиной, ни с политикой в целом. После одного только "Курска" для этого человека слово "х*йло" звучит слишком мягко, слишком по-доброму. А это было только начало его правления. За "Курском" последовали отравленные газом заложники в театре на Дубровке, застреленные дети в Беслане, сожженный Грозный, аресты и убийства оппонентов, уничтожение всех свободных телеканалов, запреты политических партий, отвратительная комедия с "преемником" и "выборами" и бесконечное вранье, вранье, вранье....

Очень часто мне приходится слышать страшную глупость: "Если ты против Путина, то ты против России." А что тогда означает быть "за Россию"? Называть убитых горем людей "шлюхами"? Превозносить подонка и убийцу? Гордиться ничтожеством? Приветствовать насилие и репрессии?

Нет уж, вас, любящих Путина, никак нельзя назвать патриотами России. Вы - это беда России. И войну Украина ведет не с Россией, а с бессовестным холуйством, бездушием и идиотизмом.



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

събота, 21 юни 2014 г.

Решението на Окръжния съд, потвърдаващо противозаконното уволнение на инж. К.Христов от директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова



РЕШЕНИЕ № 1174 19.06.2014 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА, МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА

при участието на секретаря В.В., като разгледа докладваното от мл. съдия Лазарова въззивно гражданско дело № 1548/2014г. по описа на ПОС, VIII гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК. Обжалва се Решение № 1230 от 24.03.2014г., постановено по гр.д. № 13800/2013 г., по описа на Пловдивски районен съд, І гр. състав., с което е било признато за незаконно и отменено уволнението, извършено със Заповед № 900 от 15.07.2013г. на Директора на “Професионална гимназия по електроника и електротехника Пловдив”, с административен адрес: гр.П., ул.”**” № *, представлявана от Д. С. А., с която на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ, считано от 15.07.2013г., е прекратено трудовото правоотношение с К.А.Х., ЕГН **********,***, като същият е възстановен на заемана преди уволнението длъжност – “***. С решението е разпределена и отговорността за разноски пред първостепенния съд.

Жалбоподателят “ПГЕЕ Пловдив”, чрез процесуалния представител - адв. З., атакува така постановения съдебен акт с доводи за неправилност. Твърди, че уволнението е било извършено напълно законосъобразно, а изложените оплаквания са следните – не се споделят аргументите на районния съд, че чрез едновременното връчване на заповедта за уволнение и новата длъжностна характеристика, работодателят е извършил нарушение на трудовото законодателство, тъй като задължението по чл. 127, ал.1, т.4 КТ няма отношение към законността на уволнението; неверни са изводите, че служителят е бил преназначен на длъжността „***”, тъй като не е налице сключено споразумение между страните в сочения смисъл за изменение на длъжността „*** каквато е заемал до уволнението предвид ТД; по делото не се установява от страна на работодателя да е било целено именно освобождаването на ищеца от длъжност, като не се доказва и, че след уволнението, като свободни длъжности са обявени заеманата от него досега, както и тази, за която се твърди да не е притежавал необходимото образование; твърди се, че факти за наличие на злоупотреба с право не са били въведени от страна на ищеца, поради което и съдът недопустимо е излязъл извън предмета на спора, произнасяйки се по невъведено основание за незаконност на уволнението. Допълва се, че изводите на районния съд са необосновани и не почиват на приобщените по делото доказателства. С оглед изложеното се иска атакуваният съдебен акт да бъде отменен, като се постанови ново решение по същество на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Не се претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, чрез процесуалния представител – адв. Г., в който се релевират конкретни аргументи против основателността на жалбата. Споделят се изцяло правните изводи, до които е достигнал първостепенният съд – служителят е бил освободен от длъжност, която към момента на уволнението реално не е заемал - работел е като „***”, а е уволнен като „***”; на същия е връчена длъжностна характеристика за друга длъжност, която не е заемал – не е изпълнявал трудови функции като учител по компютърни системи и технологии; незаконосъобразно е едновременното връчване на заповедта за уволнение и новата длъжностна характеристика – ищецът отговаря дори на нововъведените изисквания за образователен ценз, но не е имал възможност да докаже това. Развиват се подробни съображения в полза на застъпваната позиция. Предвид изложеното се иска атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, обсъди възраженията и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищеца К.А.Х. против “Професионална гимназия по електроника и електротехника Пловдив” обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ. Ищецът твърди, че уволнението му, извършено със Заповед № 900/15.07.2013г. на Директора на ПГЕЕ Пловдив на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, е незаконосъобразно, поради следните съображения - трудовото правоотношение е прекратено за длъжност, която ищецът не е заемал преди уволнението; заповедта и новата длъжностна характеристика са изготвени в един и същи ден, като служителят не е имал възможност да се запознае с новите изисквания и да представи доказателства, че отговаря и на тях; за работодателя не е била налице необходимост от извършване промяна на длъжността, поради което и същият е извършил злоупотреба с права, особено предвид факта, че веднага след уволнението е обявил за вакантна не само длъжността на ищеца, за която той притежава необходимото образование, но е обявено свободно работно място и за лице, притежаващо специалност „***”, степен бакалавър, като от ищеца, според заповедта, е изисквана образователно-квалификационна степен „**” по посочената специалност. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва като неоснователни предявените претенции. Изтъква, че уволнението е извършено законосъобразно, преценката на Директора за целесъобразност и обективна необходимост от промяна в изискванията за образование за заеманата длъжност, не подлежат на съдебен контрол. Твърди се, че ищецът е уволнен именно от заеманата от него длъжност до връчването на заповедта. Моли се исковете да бъдат отхвърлени. Не се претендират разноски.

Между страните не се спори единствено, че до момента на уволнението, ищецът К.Х. се е намирал в безсрочно трудово правоотношение с ответника, като ТПО е прекратено с процесната Заповед № 900/15.07.2013 г. на Директора на Гимназията, връчена на 15.07.2013 г. на служителя. В същата е посочено, че се издава на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и е мотивирана с това, че трудовото правоотношение се прекратява, тъй като служителят не притежава необходимия вид и равнище на образование – а именно – висше образование по образователно-квалификационна степен „***” по специалност „***”, съответстваща на учебния предмет, в съответствие с Инструкция № 2/29.07.1994 г. за изискванията за заемане на длъжността **” или ***”, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност, с присъдена професионална квалификация ***”, съгласно изискванията по длъжностна характеристика за длъжността „***” в ПГЕЕ гр.П., утвърдена на 15.07.2013 г., връчена на същата дата. Отбелязано е, че новите изисквания са въведени, във връзка с предоставените на Директора правомощия, съгласно чл. 147, ал.1, т.1 от ППЗНП и Заповед РД 09-872/29.06.2012 г. на Министъра на образованието, младежта и науката. Новата длъжностна характеристика е била връчена при отказ, оформен с подписите на двама свидетели.

Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота (мотиви) за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или служителя, така и с оглед възможността на съда да осъществи контрол за законосъобразност. От значение е именно обосновката на работодателя, посочена в мотивната част на заповедта за уволнение, а не посочената от него правна квалификация.

В настоящия случай работодателят е посочил изрично, че ищецът не притежава необходимия вид и равнище на образование, съгласно изискванията по новата длъжностна характеристика за длъжността „***”, а именно – няма висше образование на образователно-квалификационна степен „*** „***”, съответстваща на учебния предмет/предмети. В този смисъл, заповедта следва да се приеме за мотивирана в достатъчна степен.

С оглед наведените от страните възражения, следва да се обсъди дали служителят е бил уволнен именно от длъжността, която е заемал към момента на прекратяване на ТПО. Твърди се от ищцовата страна, като такова становище е застъпил и районният съд, че към момента на уволнението, ищецът е работил на длъжността учител „***”, а не „***”, поради което дори да се е наложило да бъдат променени изискванията за образование за „***”, то същите не се отнасят към длъжността, която ищецът е заемал, поради което и уволнението се явява незаконосъобразно. Този довод не следва да бъде споделен. За да подкрепят този си извод, както ищецът, така и ПРС, се позовават на представено по делото Допълнително споразумение към ТД № 510.50/18.03.2013 г. /л.165 ПРС/, в което е записано, че К.Х. изпълнява длъжността „***”. Според сключения трудов договор № 080/ 05.12.2006г. /л.5 ПРС/, ищецът е назначен на длъжността „***”. Със соченото споразумение, страните не са постигнал писмено съгласие по смисъла на чл. 119 КТ за изменение на параметрите на трудовото правоотношение досежно вида на заеманата длъжност. Със споразумението е предоговорен единствено размерът на дължимото възнаграждение. Поради изложеното следва да се приеме, че длъжността на ищеца не е била изменяна поради липсата на изрична, взаимна и конкретна воля на страните в това отношение, поради което и възраженията на жалбоподателя в този смисъл следва да бъдат споделени. Само за пълнота, макар и да има само косвено значение в подкрепа на изтъкнатите по-горе изводи на настоящия съдебен състав, следва да се посочи, че упоменатият в ТД код на длъжността по НКПД, от 2005 г. и относима към момента на сключването му, е 23226002, който кореспондира именно на длъжността „***”. В последващото ДС № 196/20.03.2007 г. отново е посочен същият код, като заеманата длъжност от ищеца е разписана като „***”. Не се установява по делото обаче такава длъжност да е фигурирала в щатното разписание на учебното заведение. Ищецът от своя страна не установява при условията на пълно и главно доказване тезата си, че е бил преназначен на длъжност „***”, тъй като както бе посочено това не се доказва от представеното по делото ДС към ТД от 18.03.2013 г., поради което и следва да се приеме, че към момента на уволнението, същият е заемал посочената и в Заповедта длъжност - „***”. Поради това и не се споделя тезата, че работодателят, упражнявайки преобразуващото си право, е прекратил правоотношението за длъжност, която ищецът не е заемал.

Следва да бъде споделен аргументът на жалбоподателя, че връчването на новата длъжностна характеристика не се отразява на законността на уволнението. Според трайната съдебна практика – задължението на работодателя по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника няма отношение към законността на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ - предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е притежавал ли е служителят изискващото се за длъжността образование, поради което фактът на запознаване с длъжностната характеристика е без правно значение. Работодателят има задължение по чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ за връчване на длъжностна характеристика на работника при възникване на трудовото правоотношение, с оглед съществуване на яснота за възложените трудови функции. Обхватът на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение. В конкретния случай, дори да се приеме за основателно твърдението, че поради едновременното връчване на заповедта за уволнение и новата длъжностна характеристика /връчена при отказ/, ищецът не е могъл да се запознае с нововъведените изисквания и в тази връзка да предостави доказателства, че отговаря и на тях, това обстоятелство рефлектира единствено върху субективното му отношение към уволнението и накърнява чувството му за справедливост, но не се отразява на законосъобразността на прекратяването на ТПО.

Съгласно приложената Диплома за завършено висше образование /л.10/, ищецът е завършил специалност „Експлоатация и ремонт на авиационно въоръжение и ракетна техника”. Тази специалност попада в професионално направление „Електроника, автоматика, комуникационна и компютърна техника” от област на висшето образование „Технически науки”, съгласно посоченото в Списъка на професиите за професионално образование и обучение. Според същия са налице различни наименования на професиите от това направление, в това число техник/монтьор на комуникационни системи, техник на електронна техника, монтьор на такава, техник на компютърни системи и др. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е преподавал учебни дисциплини, свързани с устройството и действието на различни машини, т.е. в направления електроника и автоматика, но така също е преподавал и различни учебни предмети, свързани с изучаване на компютърни системи и технологии, като е провеждал и съответните практически обучения /л.60 и сл. ПРС/. Т.е. преди момента на уволнението, същият очевидно е притежавал необходимата квалификация за преподаването на учебни дисциплини, свързани с усвояване на необходимата материя досежно устройството на компютрите, спецификите и функционирането им. При така установеното съдът намира, че в преподавателската си дейност, ищецът е обучавал учащите на различни по естеството си дисциплини, като извършваната от него дейност е имала комплексен характер – преподавал е теоретично и практическо обучение както относно устройство и начин на работа с различни по вид машини и друга техника, така и относно структура и управление на компютри и компютърни системи. Следователно притежаваното от него образование е отговаряло на изискванията на заеманата от него длъжност. Както се сочи и от въззиваемия ищец, съгласно разпоредбите на представените от него Наредба №36/24.11.2003 г. за придобиване на квалификация по професия „***” , респ. Наредба №21/6.11.2003 г. за придобиване на квалификация по професия „***”, ищецът, съобразно притежаваната от него специалност, е отговарял на необходимите изисквания да преподава както теория, така и практика по посочените отделни специалности. В тази връзка не се споделя становището на жалбоподателя, че ищецът не е притежавал дори изискуемото образование за ***”, тъй като в представеното становище от МОН не е застъпено становище в сочения смисъл. Нещо повече, ищецът представя доказателства, че нееднократно е посещавал редица обучителни курсове за повишаване и актуализиране на професионалните си знания и умения, макар по същество да не притежава диплома за завършено образование „***” по „***”. С оглед изложеното, съдът намира, че не е била налице обективна необходимост работодателя да повишава изискванията към образователната степен, която следва да притежава ищецът, доколкото същият е отговарял на всички изисквания, за да изпълнява вменените му задължения да преподава различни учебни дисциплини, чиито предмети попадат в обхвата на притежаваните от него знания и квалификация.

Действително промените в изискванията за заемане на определена длъжност са въпрос на целесъобразност и преценката относно необходимостта от тези промени е правомощие на работодателя, който е натоварен да организира съответния трудов процес. Генерализирането на това виждане обаче е неправилно. Дискреционната власт не е неограничена по обем, тъй като в противен случай би се стигнало до възможност недобросъвестни работодатели да злоупотребяват с правомощието си да определят изискванията за заемане на определена длъжност и съответно да прекратяват трудови правоотношения с определени работници и служители, когато те не отговарят на тези нови изисквания. Затова - при всички случаи, когато страната прави възражения и навежда доводи относно липсата на обективна необходимост от въвеждането на новите изисквания за заемане на длъжността, съдът е длъжен да изложи съображения в тази насока/в т.см. Решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК, пост. по реда на чл. 290 ГПК/. Тук следва да се отбележи, че не се споделя оплакването на жалбоподателя районният съд да е излязъл извън предмета на спора, произнасяйки се по незаявено основание за незаконосъобразност на уволнението, а именно - извършването му чрез злоупотреба с право. В исковата си молба, ищецът изрично е подчертал, че според него такова е налице, позовавайки се и на конкретни факти и обстоятелства, които според него изпълват съдържанието на понятието, поради което и правилно този аспект е намерил отражение в мотивите на съда, които се намират за съответни на доказателствата по делото и от настоящата инстанция. В конкретния случай не се установява да е имало обективна необходимост от въвеждането на нови изисквания към длъжността, а именно – наличието на завършена степен на образование „***” по „***”. Но дори да се приеме, че Директорът на ПГЕЕ, реализирайки делегираните му права, е достигнал до субективна преценка, че следва да бъдат завишени образователните изисквания към заеманата от ищеца длъжност, то съдът намира, че уволнението отново се явява незаконосъобразно. Безспорно се установява, че след извършването му, ответната гимназия е обявила за вакантни две работни места – учител по компютърни науки, като изискваната специалност и квалификация е била - компютърни системи и технологии, инженер по компютърни науки и учител по автоматизация на непрекъснатото производство, със специалност и квалификация – автоматизация на производството, автоматика /л.171 и сл. ПРС/. За първата от тях обаче, изискваната степен на образование е бакалавър, а не както се изисква от ищеца, според заповедта за уволнение – магистър. Нещо повече, самият ответник твърди в отговора на исковата молба, че при приравняване на остарелите наименования на специалностите, тази на ищеца К.Х. „***” се приравнява на „автоматизация на непрекъснатите производства”. При това положение, от една страна не става ясно по какви причини се разминават изискванията, които според Директора на ПГЕЕ ищецът следва да притежава, за да изпълнява заеманата от него длъжност до момента – т.е. да е „**” по компютърни системи и технологии, след което занижава тези стандарти и обявява свободно място за длъжност учител по компютърни науки, със изискванията за посочената специалност, но степен бакалавър. А от друга - обявено е свободно място за учител по автоматизация на непрекъснатото производство именно с изисквания за специалност, каквато ищецът притежава, като същият бива уволнен, тъй като не е „***” по „***”, каквото изискване е въведено очевидно за друга длъжност. В този контекст не се споделят възраженията на жалбоподателя, че за свободни са били обявени коренно различни длъжности от заеманата от ищеца до момента. При това положение, съдът намира за правилни изводите на ПРС, че промяната, залегнала в новата длъжностна характеристика е целяла уволнението на ищеца и не е била провокирана от обективна и наложителна промяна във връзка с повишени образователни изисквания. Принципно работодателят не следва да установява наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, тъй като волята му е подчинена на негова суверенна преценка, като съдът не е компетентен да се произнася какво образование и/или квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея обаче да не се нарушават императивни правни норми, каквато е злоупотребата с право/чл. 8, ал. 1 КТ/. /в този смисъл Решение № 3 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 621/2010 г., III г. о., Решение № 173 от 8.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 686/2010 г., IV г. о., ГК постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Вярно е, че принципно добросъвестността при изпълнение на трудовите права и задължения се презюмира, но в конкретния случай, с оглед анализа на представените по делото доказателства и наведените възражения, съдът намира, че същата е оборена по несъмнен начин.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че уволнението е извършено незаконосъобразно, поради което правилно същото е признато за незаконно и отменено. Предявеният иск е основателен, поради което и правилно е бил уважен. В тази част, поради съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, атакуваното решение следва да се потвърди.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението, до какъвто извод съдът достигна. По същество искът се явява основателен, поради което и правилно е бил уважен. Както бе изложено по-горе обаче, не се приема становището на ПРС, че заеманата преди уволнението длъжност е била „***”, поради което в тази част, решението следва да се отмени, като ищецът бъде възстановен на длъжността „***, която е заемал преди да бъде незаконосъобразно уволнен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му въззивно разглеждане, разноски следва да се присъдят единствено в полза на въззиваемия –ищец. Налице е своевременно искане в този смисъл, като са представени и доказателства за сторени такива, поради което жалбоподателят на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден да заплати сумата от 680 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1230 от 24.03.2014г., постановено по гр.д. № 13800/2013 г., по описа на Пловдивски районен съд, І гр. състав., в частта, с което К.А.Х., ЕГН **********,***, е възстановен на заемана преди уволнението длъжност – “***”, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА К.А.Х., ЕГН **********,***, на заемана преди уволнението му длъжност – “***” в “Професионална гимназия по електроника и електротехника Пловдив”, с административен адрес: гр.П., ул.”**.

ОСЪЖДА “Професионална гимназия по електроника и електротехника Пловдив”, с административен адрес гр.П., ул.”** №**, представлявана от Директора С. А., да заплати на К.А.Х., ЕГН ********** сумата от 680 лв./шестстотин и осемдесет лева/ - разноски за въззивното производство.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от 23.06.2014 г. при предпоставките на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

петък, 20 юни 2014 г.

По повод на още едно страшно безобразие на Синода и на пловдивския мутрополит Николай



I. Канонизацията на баташките светци-въстаници–съзаклятници на Левски и Волов е компрометиран и опорочен акт, защото:

1. Лъжата, измамата и престъплението не са способни да припознават светостта и нямат право да се докосват до нея. Ината, лъжата, измамата, престъплението, кражбата, обидите и Богу не са угодни. Сам Бог е заповядал: ”Не лъжи! Не пожелавай нищо, което е на ближния!”

- Пожелаването и заграбването на народна собственост (собствеността на ближния) чрез незаконното приватизиране на историческата църква, извършено с лъжи, документни престъпления и измами;

- попският инат, с който беше демонстрирано неподчинение на закона и потъпкване на моралните норми и волята на предците ни;

- незаконната търговия с костите на дедите ни под форма на „свети мощи”;

- мухлясването на техните кости (национална памет-археологически ценности-основен музеен фонд), предизвикано от микробиологични процеси вследствие незаконното миро­помазване (с вода, вино и масла) в съмнителен червен пластмасов леген за пране на мръсно бельо, а не в специално осветена църковна утвар, като за помазването е ползвана съмнителна гъба за мръсни чинии;

- поповете са лъгали музейните работници, че Министерство на Културата и НИНКН са дали съгласие за това „свято дело” и че комисия от техни представители пътува в този „свещен миг” към Батак (12.05.2011 г.); нечестното прикриване на този факт;

- незаконната промяна на интериора и екстериора;

- незаконното палене на свещи, което заличава следите от кръв по стените и унищожава ве­ществените доказателства за кървавите събития от 1876 г. са част от поредица събития, доказващи нечистите намерения на акта на канонизация. В „Житието и молитвата на баташките мъченици” батачани-борци за национална свобода са обидени с подигравателни, непристойни думи - „овце” и „агнета, отишли сами на заколение” - и е заличена с лъжи цялата история за Априлското въстание в Батак 1876 г.


Същата тази книжка „Житието и молитвата на баташките мъченици” завършва с гнусен призив със стихотворение, озаглавено „Клането продължава”. Какво безумие! Каква гавра! Незаконните и неморални действия, които съпроводиха бляскавата гръмка церемония на канонизацията доказват нечистите насилствени помисли на този акт, който цели реализация на „проекта Балева-Митът Батак” зад маската на Православието. Тези действия са гавра с паметта на дедите ни защото тяхната святост не може да бъде петнена с позорно беззаконие, арогантно незачитане на човешките норми и декалога, лъжи и попски инат. Тях­ната героична святост не може да бъде обидена с нарицанията „овце” и „агнета”, недопустимо е костите им да се разпиляват по света като се търгуват под форма на „свети мощи” и под лукавия предлог, че са „миропомазани” да бъде предизвикано тяхното мухлясване и унищожение, всичко това с цел да бъде затрита ис­торията за Априлското Въстание 1876 г.

Авторитетът на нашите духовни водачи и архиереи зависи от тяхното минало, настояще, от техните християнски ценности и морал. По примера на Ватикана, БПЦ би могла да канонизира свои заслужили църковни дейци, а не да търси авторитета си в криптата на Историческата църква в Батак като посяга към исторически лица и герои, които нямат нищо общо с делата на църквата. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

ЗАБЕЛЕЖКА: Получих на имейла следното писъмце и в отговор на него направих горната публикация:

Г-н Грънчаров, здравейте!

След Декларацията на КИД "Будител"-Батак до Патриарха с искане за деканонизация на баташките светци-въстаници излезе и Прокламацията на внуците на въстаниците за Деканонизация на новоканонизираните. От началото на м.май т.г. Прокламацията вече два месеца се разпространява в Батак на хартиен носител. Събира се и подписка.

Ако решите може да отразите на Вашия сайт това право на батачани!

С поздрав: арх. Стефка К.-Василева

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

четвъртък, 19 юни 2014 г.

Само чрез установяване на плурализъм ще бъде поставено началото на края на тежката криза, в която се намира българското образование




Във връзка с обявения от МОН “Отворен форум за нов закон за училищното образование“, НМР (Национална мрежа на родителите) се отзовава на отправената покана. Призоваваме гражданите – учители и родители – да се включат, като изпратят това предложение от свое име на МОН, на zakon@mon.bg или за улеснение – чрез натискане на този бутон.

Предложение: Относно “обществена дискусия по основни въпроси за нов закон за училищно образование” инициирана от МОН

Уважаема г-жо Министър,

Във връзка с инициираната от Вас анкета и заявеното желание да съберете и обобщите въпроси от обществена значимост относно образованието се обръщаме към Вас и обществеността със следното отворено писмо.

Анкетата – чрез избора на въпросите и ограничението на възможните отговори – структурира образователната система изцяло в рамките на познатата досега парадигма. НМР смята, че има нужда от преформулиране на някои ключови аспекти на разбирането за образованието и неговото управление. Новата, реформирана образователна парадигма трябва не да затваря системата в поредния „идеален” вариант, даващ общ за всички отговор на проблемите, а, наред с оптимизирането ѝ, да отвори съществуващата в момента система за постоянно търсене и развитие – какъвто е дълбокият смисъл на ученето през целия живот, афиширано като една от целите на политиките на МОН. Възможностите за подобно развитие трябва да бъдат гарантирани извън рамките на базисната, утвърдена от МОН система, която да играе ролята на спасителна мрежа, на гарант за равен достъп, на един вид „стока от основна необходимост” в образователната сфера. Ето защо, като един от агентите на свободното гражданско общество, НМР предлага по-долу своите допълнителни отговори, излизащи извън „позволените” в анкетата опции. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

След Украйна руските империалисти, подобно на бесни песове, почнаха да ръфат и България!




Нямам идея как ще завърши ситуацията с газопровода „Южен поток“. Естествено разбирам логиката на случилото се... България е под външен натиск, принуждаващ я да се оттегли от проекта. Ясно е кой и защо приложи този натиск. Само най-големият наивник ще пропусне връзката между зачестилите визити на американски сенатори и последното изказване на българския министър-председател Пламен Орешарски относно „Южен поток“.

Имам предвид предсказуемостта на българското решение за оттегляне от проекта. България се е отказвала по подобен начин в продължение на векове. Братята от България на няколко пъти в миналото меко казано продадоха Москва за жълти стотинки.

Всеки път действията на България спрямо големия й брат потвърждават, че жертвите на Русия в името на славянофилията не са нищо повече от неизличими ментални проблеми тип Достоевски, които нямат общо с истинските руски политически интереси. Само си спомнете колко много руски животи са пожертвани за сметка на България, Сърбия, Чехия, Словения и Черна гора – и колко безсмислено изглежда това днес.

Най-подходящият термин за този феномен е „достоевщина“ - в смисъл героите на Достоевски. Това се отнася до някой, който безкористно спасява другите, знаейки, че няма да получи дори благодарности за това. Дори, казва писателят, е възможно да отнесеш някоя и друга ругатня. Обикновените руснаци имат лесен начин да разрешат проблема: те просто изтриват от паметта си тези неприятни епизоди от историята. Например, фактът, че България воюва срещу Русия и в двете световни войни. Малко хора си спомнят този интересен факт. И ако се случи да бъде напомнен, те веднага ще те смъмрят и ще кажат: „Е, малкият ни брат се държи малко неприлично. Животът е такъв понякога!“.

Може би именно това непрекъснато опрощаващо настроение подтиква нашите славянски братя многократно и открито да отхвърлят Русия. Междувременно диалогът между Москва и София, Белград и Прага често прилича на този между братята в книгата „Облакът Атлас“...


Чудя се кое преобладава в (горния, бел. моя, А.Г.) текст: нахалството или невежеството?

Защото е неприлично да си толкова невеж, а да претендираш да си „голям” и да обвиняваш в неприлично поведение „малкия си брат”- толкова „малък”, че те е покръстил, още когато си бил дивак и ти е дал език, който и до днес (по признание на руски езиковеди) има поне 50 на сто стари български думи. И толкова да ти е „брат”, че руски пропагандатори, близки до Путин, нагло го оприличават на „невярна невеста”.

И това се отнася само до заглавието! В текста, писан уж с някаква смесица от разочарование и самосъжаление, а всъщност от високомерната позиция на простия човек със самочувствието на ментор от последна инстанция, гъмжи от лъжи спрямо елементарната историческа фактология...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Руският кагебистко-путинистски идиотизъм напредва с ускорени темпове, след Украйна руските империалисти, подобно на бесни песове, почнаха да ръфат и България! Докъде са готови да стигнат в тази посока можем да сме напълно сигурни: те задръжки нямат, украинският пример е изключително показателен в това отношение!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!