Бляскав анализ на философа Калин Янакиев за ситуацията в България

Из: ​Проф. Янакиев: Няма карма, нито трансцедентни сили, за съдбата си е виновен народът

Проф. Калин Янакиев

... В България е пълно с хора, които смята, че ако не гласуват, страната едва ли не няма да се управлява от тези, които са дошли до гуша на тези негласуващи. Нима е толкова трудно да се разбере, че една страна не може да престане да бъде управлявана. И по тази причина негласуването не води до неуправление, а до управление на хора, които са избрани от изключително малко хора и поради тази причина не се радват на популярност. Изглежда за тези 25 години българите не успяха да научат този урок. Затова не е виновна нито някаква карма, нито някакви трансцедентни сили, а е виновен българският народ. Второ – в България, политическият инфантилизъм се изразява и в едно много странно сиромахомилско отношение към тъй наречения народ. Народът е понятие, което функционира в българската среда с почти възрожденски акомодации. Народът е онова слабо образовано, традиционно и предмодерно единно цяло, което било по-мъдро, неизвестно по каква причини, както от елитите, така и от интелектуалците, от хората на производителния труд, изобщо от хората на професионалното качество. Този именно народ бива непрекъснато привиждан като някакво митическо единодушие, което видите ли нашите политици разцепвали, раздвоявали, разтроявали и т. н. Много отдавна цивилизованите общества знаят, че няма нищо болезнено в това едно общество може да остава цяло и едновременно с това да има различни политически визии, които да спорят помежду си. Ние непрекъснато ругаем българските политици, че вместо да се разбират, да се вслушват в някакво митическо единодушие на народа, те са различни. Нещо, което в други страни никой никога не би казал. Или пък ги обвиняваме, че се сговарят, вместо да се карат. Тоест, поставяме им противоречиви задачи – от една страна, да бъдат единодушни и да не се карат, от друга страна – да не се сговарят, а да се карат. Кое от двете неща да направят политиците – въобще не е ясно. Освен това, политическото отдавна се е превърнало в нещо като специализирана професия и ние трябва да имаме някакво уважение към нея, на разбира се като я контролираме. Трябва да се отучим и от глупавия навик да търсим политици-ангели и понеже не ги намираме тези ангели, всички вкупом да ги обявяваме за маскари. Истината не е такава – всеки политик, както и всеки човек има своите недостатъци и своите качества. Но ние трябва да се научим да разпознаваме кои политически недостатъци се повтарят трайно в определен политически спектър и какво трябва да избягваме съзнателно. Истината е, че колкото пъти БСП е била мандатоносител на правителството, нещата почти винаги са завършвали трагично. Този път това се случи за рекордно кратък срок – само за една година те завършиха трагично. Спомняте си колко дълго, журналистите, повтаряха като мантра, че на правителството на Орешарски трябвало да се даде шанс да работи. И издевателствуваха, имам предвид журналистическата гилдия, срещу протестиращите хора. Интересно е, че в днешно време, протестиращите се оказват далеч по-прави от тези, които злорадстваха над тях и е било крайно пагубно да даваме шанс на това правителство да управлява. То работи една години, в резултат на което изглежда са необходими над 7 милиарда, за да може държавата да оцелее до края на 2014. Ето каква е истината за нещата, за нищо друго не става дума...

... Що се отнася до така наречената духовна криза – с нея трябва много да се внимава. Изключително съм обезпокоен от опитите на европейската интегрираност на България да се противопоставя някакъв митически, все още потенциално съществуващ и всъщност авторитарен т.н. Евразийски съюз, който видите ли бил резервоар на ценности за разлика от развратната Европа. Това е също част от политическия инфантилизъм. Човек трябва да има малко повече исторически познания, малко повече историческа памет, малко повече експертиза и даже да е ходил малко повече на Запад от България, за да знае, че там - на Запад от България, въобще не доминират еднополовите бракове, хомосексуалното законодателството, феминистките движения и други подобни образования. Там се спазва законът, там има дълбока, отдавна сондирана политическа и гражданска култура. Там разбира се има и определен разгул на потребителството, има и това, което Збигнев Бжежински в една своя стара книга бе нарекъл “власт на корнукопията”, сиреч на рога на изобилието – метафорична дума на потребителството. Но нещата са много по-сложни, по-темперирани и в никакъв случай не са едноизмерни. Не е възможно, не бива да противопоставяме на старата мощна, безспорна европейска и евроатлантическа култура, към която слава Богу сме интегрирани, без особено да го заслужаваме, един авторитарен съюз, който не е нищо друго освен историческо пространство на една предишна монархическа, а след това и агресивна идеологическа империя, каквато е руската. Защото Евразийският съюз не е нищо друго освен бившата руска/съветска империя.

... Аз мисля, че имаме много добри шансове, стига да не ги пропилеем. Все пак членството ни ЕС и в Северноатлантическия пакт е невероятен шанс за нас в увеличилата се агресивност на Русия през последното десетилетие. Пак повтарям, не трябва да се поддаваме по никакъв начин, че светът е разделен на черно и бяло и нещата на Запад от нас са черни. Недостатъците на либерализма на Запада не могат да имат за своя алтернатива една безспорно авторитарна, вървяща към тоталитаризъм пост империя, каквато всъщност представлява Евразийският съюз. Ако у нас продължават да слушат приказките на петата колона, това говори изключително зле за интелектуалното равнище, защото тази пета колона у нас се представя от политическото и интелектуално недоразумение Волен Сидеров и неговата партия, и определени млади депутати от БСП, които с цялото си нахалство поздравяват българите с анексирането на Крим към една империя. Това очевидно са хора на много ниско интелектуално ниво.

... Необходимо е дълговременно дясноцентристко управление на страната, това е единственият начин България да бъде спасена.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Отвсякъде към мен почнаха да валят... пари, предложения за купища долари и евра, какво да правя, как да се опазя да не стана неприлично богат?!

Абе някои хора (примерно една от много опечалените вдовици на Кадафи, една принцеса от Нигерия, "Mr. Prince John" и още други такива!) продължават да настояват да ме правят... богат! :-) А аз се дърпам, не ща пари, даже им изпях песента на Стамболова "Не щеме ний богатства, не щеме ний пари, а искаме свобода, човешки правдини...", но те продължават да настояват да ме правят богат! Видях се в чудо, ето какво са ми писали пак тази сутрин:

Attention your MTCN 5246337540 we stopped sending your money since 2013 because of spam emails you were receiving from people that claim to be western union. We were confused about this so we have tried and have arrested some of them. Now the situation has cooled down and we have started sending money to the whole people concerned. The new arrangement is that what you will receive everyday is $4000.00 and what you will pay everyday to receive this fund is $150 everyday, but this is the begining so you can go ahead and pay whatever you have at hand to receive it so that when you receive the first payment you will be able to pay $150 everyday.

Your first payment has already been sent, this is the MTCN;5246337540 track it, but you cannot pick it till you send any amount as I told you.

This is your send name....james onyeka

MTCN... 5246337540

Answer==Today

Question=How

Mr. Prince John.

Head Office Operations Manager

Western Union Office Department

...............

Send it to the info below pease no mistake in the receiver name to avoid delaying:

1.RECEIVER NAME:.........Prince John

2.COUNTRY:............. BENIN REPUBLIC WEST AFRICA.

3.CITY :............... COTONOU .

4..TEST QUESTION:....HONEST

5.TEST ANSWER:......TRUST.

6.AMOUNT .....?

7.SENDER'SNAME....

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Целият свят видя истинското лице на руския агресор!

Терористът Путин достигна Осама Бин Ладен - остава и да го надмине!

Борта гражданской авиации, пролетающие по заданному коридору в воздушном пространстве государства, получают маркер "свой" на период пролета его территории. Из-за этого украинские ЗРК с системой опознавания свой-чужой НЕ МОГУТ поразить такой борт, ракета просто не полетит. Соответственно или этому буку переоборудовали блок распознавания свой-чужой на российский (для чего нужны спецы из России), или вообще буки оттуда. Делайте выводы, господа!

Для понимания: блок отвечающий за расшифровку и распознавание маркера «свой-чужой» — это коробочка такая, ее можно поменять, но, конечно, для этого нужен специалист и другая «коробочка», настроенная на другой маркер. Когда происходит захват цели (а на таких высотах невозможно понять, что за цель), система рапортует, что это «свой» и даже если будет отдана команда на пуск — он будет заблокирован и ракета по-просту не полетит. Никак.

Написа: Владимир Корнилов

Вижте също и: Путин может врать, но ответить за Boeing придется - Немцов; ето откъс:

Российский оппозиционный политик Борис Немцов сравнил уничтожение террористами ДНР пассажирского самолета Boeing 777 на Донетчине c терактами 11 сентября 20001 года в США. Об этом он написал на своей странице в Facebook.

"Гибель малазийского самолета в небе над Донецком это теракт масштаба 11 сентября. Это ад. Соболезную семьям погибших. Подонки, которые это сделали, должны быть уничтожены. Сепаратисты намедни хвалились, что у них есть ракеты Бук, которыми они хотели сбить АН-26. Если это они, то нет им никакой пощады" - написал он.

Позже Немцов сообщил, что кремлевским СМИ уже не удастся скрыть правду о том, кто сбил пассажирский самолет. "Картина ясна. Террористы из Донецка перепутали самолет АН-26 ВВС Украины с малазийским Боингом и убили 295 граждан со всего мира, включая 80 детей. Путин и его подлые и лживые СМИ могут врать сколько угодно, но ответить придется. Единственный шанс для Путина уцелеть в этой ситуации, самому уничтожить террористов. Только он на такое не способен", - написал Немцов...

... Ранее советник МВД Украины Антон Геращенко заявил, что террористы в Донбассе сбили Boeing 777 с помощью российской системы "Бук". СБУ обнародовала фрагмент перехвата разговора между боевиками о крушении самолета Boeing 777. На аудиозаписи российский диверсант Игорь Безлер (Бес) докладывает своему куратору из ГРУ Генштаба ВС России о сбитом пассажирском самолете. Из аудиозаписи между членами группы Безлера становится ясно, что к теракту причастны террористы из ДНР.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

България, ако не знаете да ви го кажа аз, е страната, в която да си личност е нещо като проклятие

Това е фейсбук-група "Учители" - затворена група. Група "само за учители". Защо трябва да е затворена е отделна работа, какъв е смисълът да е затворена именно групата на учителите, що за заговорници са тия учители щом така плътно са затворили групата си и пр. нека всеки да се опитва да си отговори на подобни въпроси сам. Вземете предвид, че това е Фейсбук, че това е интернет, че това е пространство на свободата, на свободния дебат и пр. Но е побългарено такова де - и това вземете предвид. Българският вариант на "свобода" е доста своеобразен.

Та от тази група снощи бях... изключен (за втори път, веднъж ме бяха изключили, но ме възстановиха) от едно лице (учител от мъжки пол, завършил ПУ по времето, в което моя милост там е бил преподавател; оттогава ме знае, оттогава, респективно, ме и мрази; мен тогава, в тъй паметната ера на комунизма, активистите-комсомолци доста ме мразеха - и имаше за какво да ме мразят де, не мога да скрия и това!), което приложи към мен варианта "изгонване от час" просто защото се затрудни да отговори убедително на един мой въпрос, а добре знаем, че за стандартния български учител няма по-голяма излагация от тази да не може да отговори на въпрос (опази Боже този въпрос пък да е отправен от... ученик!); по презумпция стандартният български учител трябва да е всезнаещ и непогрешим (да е нещо подобно на римския папа). Тъй. Но да опитаме да схванем какво всъщност е станало. Или какво е дръзнал да направи този благочинен човек, постоянно демонстриращ "добри нрави", благочинност, кротост, смиреност и пр., той, прочее, ако не бъркам, се нарича Живко Русев - просто в този момент ми изхвръкна името от съзнанието ми, дано не бъркам; той, да добавя и това, е от... Димитровград: и това все нещо говори на тия, които разбират! (Аз лично, признавам си, няма да мога да понеса гаврата да живея в град, носещ това име, името на едно комунистическо пиянде и също така масов убиец, просто физически сили нямаше да имам да мога да оцелея да живея в "Димитровград" - и щях да напусна този град; но ето, някои имат сили за това, даже, предполагам, се чувстват в него като... охлюв на стърнище!)

Да изключиш от въпросната група, сиреч, да се опиташ да затвориш устата на човек като мен, именно човек свободолюбив, при това притежаващ свой блог, сиреч, имащ една безпределна свобода на изразяването, от която всекидневно се ползва, признайте, е една крайно... глупава работа (да се изразим така). Е нещо, лишено от логика, от смисъл, сиреч, е израз само на неразумен гняв - нека да се изразя така предпазливо. Да си учител и да постъпиш така спрямо колега пък е... нека да не квалифицирам тази постъпка, просто не е нужно, щото е очевидно какво показва пък това.

Пиша тази бележка по една-единствена причина: понеже съм философ и съм задължен да противодействам някак срещу ширещата се у нас глупост. Ако у нас не започнем противодействаме на глупостта (нека да бъдем пределно меки в използваните думи, щото има и по-пищни думи за обозначаване на същото, примерно думата "простотия") има опасност страната ни да бъде заляна от нея, подобно на наводнение или на потоп, а в един момент, кой знае, можем и да се изпоудавим в така образувалото се море на глупостта. Учител пък да се държи глупаво с надежда, че глупостта му няма да бъде изобличена, е глупост на квадрат. Е, аз в добавка съм и човеколюбив човек и като изобличавам тук постъпката на тъй благочинния "колега", му правя една услуга: поне малко да се позасрами, което е предпоставка за поправянето му. Знам, че такива хора се смятат за непогрешими и едва ли не за съвършени, сиреч емоцията "срам" им е непозната. Но въпреки всичко имам поне малка надеждица, че може останки от това чувство да се крият нейде в дълбините на душите им. Щото чрез тази публикация истината за случилото се може да стигне и до някой от учениците на въпросния... другар.

Въпросният димитровградски учител

Нека той да има добрината да запомни от мен: за учител е строго забранено да прави глупости; е, знаем, учителят също е човек, може да греши, но да правиш глупости без да осъзнаваш какво правиш, и то със съзнанието че си безгрешен и непогрешим, ето това, по моя преценка, трябва да се забрани да се прави от хора, на които е поверено възпитанието на нашите деца и внуци. Щото ако не е забранено, ако не се съзнава тази висока отговорност на учителя, тогава в един момент нашите училища ще станат... инкубатор на глупост, на простащина, на арогантност, на безочие, на какво ли не още. Прочее, дали нашите училища вече, за жалост, не са станали точно това? Само питам, не твърдя нищо. Интересува ме истината и по този въпрос, можем да я потърсим ако искате.

А да се опитваш да затвориш устата на човек като мен е израз само на това, че си станал жертва на една крайно безпочвена илюзия. Да се опитваш да ме цензурираш е израз на още по-отчайваща илюзия, то е пълна невъзможност. Има хора, които сме доказали, че от свободата си няма да се откажем. Независимо от това колко врагове на същата тази свобода щъкат наоколо.

А такива у нас, да признаем, съвсем не са малко. България, ако не знаете да ви го кажа аз, е страната, в която да си личност е нещо като проклятие. (Усещали ли сте вие това нещо със собствената си кожа, а?) Но пък да си личност без да си отдаден всецяло на свободата е пълна невъзможност... казах каквото исках да ви кажа. Приятен ден! Приятни размисли!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

И какво, трябва ли Иван Костов да има медийни изяви: а вие какво мислите по въпроса?

Emil Jassim във Фейсбук си позволи едно непремерено изказване по адрес на Иван Костов, което предизвика интересна по моето възприятие дискусия, засягаща, така или иначе, важни въпроси около поведението на десницата у нас и нейните лидери. Ето какво каза този млад човек, историк, а след това как реагира на изказването му мой милост, заедно с доста други хора; дискусията заслужава внимание според мен; включете се и вие ако искате:

Emil Jassim каза: Всъщност е най-добре Костов да мълчи. Наистина да се откаже. Каквото и да каже, независимо дали дава правилни рецепти за лечение на държавата или просто коментира злободневна фактология, все ще е в ущърб на дясната идея, на Реформаторски блок, на един блестящ млад политик като Radan Kanev.

Затова, г-н Ivan Kostov, вече е време наистина да се пенсионирате и да отказвате медийните изяви, както направихте след загубата на изборите през 2001 г., когато всъщност не трябваше да мълчите. Сега обаче трябва. И да, казвам Ви го като човек, който винаги е гласувал само и единствено за партиите, в които Вие сте членували или водили.

Adelina Marini каза: Е, точно това имах предвид и аз. Браво!

Nikolay Angelov каза: Ако става дума за интервюто му сутринта, лично на мен ми се струва, че каза доста смислени неща.

Ангел Грънчаров каза: Откъде-накъде Костов пък специално да мълчи?! Как пък ще си позволява да дава такова едно задължително предписание човек, който, предполагам, има претенцията, че уважава свободата?! Как така, не разбирам, когато някой човек, в случая Костов, каже нещо (а Костов казва това, което мисли, той е доказано мислещ човек, мислещите хора пък се вълнуват от истината!) та значи как е възможно да се мисли, че ако се изрече нещо, имащо отношение към истината, това пък, представете си, щяло било да навреди на... РБ и на Радан Кънев?!

Ако Костов трябва да мъчи, за да расте рейтинга на Кънев и РБ, и цената за това е да се страхуваме от истината, то това изобщо, ама изобщо не говори добре и за Р.Кънев, и за РБ, и за тия като г-н Касим, които си позволяват да изказват такива умопомрачителни предписания кой да мълчи и кой да говори. Унизително е човек, имащ претенцията, че уважава човешката свобода, да си позволява такива изказвания. Ако цената за такива изказвания срещу Костов е да показват дадения човек по-често по телевизиите, то моралната нечистоплътност тук почва да се набива на очи. Забелязал съм, че медийни любимци са тъкмо хора, които често правят подобни антикостовистки изцепки...

И още нещо, понеже съм досаден и долен човек, който много държи на морала: изказване от типа "... един блестящ млад политик като Radan Kanev", отнесено към актуалния политически лидер, ми звучи като нескривано подлизурство, особено когато пък е съпроводено от невъздържана ругатня към предишния лидер. Такива изпълнения автентичните дясномислещи хора не си ги позволяват, напротив, срамуват се от подобни прогизнали от аморализъм изпълнения...

Emil Simeonov каза: То хубаво ама като откажат Иван, после ще откажат и Радан?

Emil Jassim каза: Забелязал съм, г-н Грънчаров, че когато един политик изгуби едни избори, както г-н Костов самонадеяно направи през 2001 г., когато заяви "Няма кого друг да изберете" и не предвиди комунистическия финт с Царя, той трябва или да подаде оставка начело на партията си, или да говори толкова много с медиите, че да обясни какво се е случило и кои са добрите. Г-н Костов две години мълча. Създаде ДСБ и после аха да задуши и тази политическа сила. Вероятно си спомняте, че много от членовете на България на гражданите са всъщност бивши ДСБ-членове, защото именно г-н Костов не им даваше възможност да поведат напред ДСБ.

А дали г-н Костов казва истината, не мога да знам. И имам известни основателни съмнения спрямо неговите мотиви да говори. Наред с това съм дълбоко убеден, че в политиката би следвало да важи принципа primum non nocere, както е и в медицината - въпрос на хигиена.

Иначе с по-голямата част от тезите на г-н Иван Костов съм напълно съгласен. Това обаче не значи, че е полезен нито на страната, нито на десните. Защото, когато някой е загубил доверие (а г-н Костов за съжаление пропиля огромното доверие, което имаше у него с поредица от загубени избори), дискредитира именно истината.

И не ме разбирайте погрешно - просто Костов дори да каже, че обича майка си, медиите и обществото ще скочат със заглавия като "Костов мрази баща си". Когато един имидж е невъзможно да бъде възстановен, нека просто се отдаде на наука.

Ангел Грънчаров каза: Вижте какво, г-н Jassim, много съм мислил по случилото се в прехода, в това число и случилото се в 2001 г. и след това, наблюдавал съм процесите в СДС отвътре още от създаването му, Вие сте млад човек и едва ли имате такива наблюдения. И съм писал по тия въпроси, разказал съм как аз съм изтълкувал случилото се. Сега не му е мястото да повтарям тезите си, ще се отклоним от същината на разговора. Обаче ми прозвуча много грозно Вашия призив точно Костов да мълчи, един вид Вие сякаш го лишавате от гражданското право да говори; всички имат право да говорят, даже и без да имат какво особено да кажат, само Костов, видите ли, ще го лишим от това право. Разбира се, дали ще говори или няма да говори това ще го решава Костов, не Вие, не аз. Тъй че главата ми не може да побере що за призив си позволихте, и то с тъй благородната цел, видите ли, да не бил вредял на... Радан Кънев и РБ! не зная дали си давате сметка какво направихте, но призивът Ви прозвуча на мен специално много зле, направо грозно. Знам добре, щедро платени медийни мерзавци поработиха добре и спечелиха доста за да да създадат негативен образ на И.Костов, образ, на който, виждам, и Вие робувате. Аз пък не съм човек да се оставям един играч като Кеворк Кеворкян да ми определя мисленето за Костов или за когото било. помислете ако искате над думите ми.

Дияна Цекова каза: Боли, но е така, както казва младия човек...

Ivanka Dimitrova каза: "Когато един имидж е невъзможно да бъде възстановен, нека просто се отдаде на наука." Това казва всичко и не се отнася само за Костов, просто постулат и ако сме наистина интелигентни десните трябва да спрем да се отдаваме на лични пристрастия, а да мислим напред, ама много напред и да забравим миналото .

Ангел Грънчаров каза: Апропо, имиджът на Костов е нормален; у нас поначало народът не обича мислещите хора, свестните, качествените, правдолюбивите хора у нас са необичани; вижте какви са любимците на мнозинството: Боко, Бареков и пр. Тъй че с имиджа на Костов всичко е съвсем наред. Когато наивниците, които днес все още се прекланят пред Борисов осъзнаят, че това, което казва Костов, а не Борисов, е вярно и е добро за България, и почнат да подкрепят Костов, едва тогава България ще почне да се съвзема; Костов, апропо, на три пъти е извеждал страната от по-тежки кризи от настоящата, това поне като историк би следвало да го знаете прекрасно!

Ангел Грънчаров каза: Г-жо Dimitrova, помислете, моля, поне малко: тия, които разбират от управление на държавата, и то многократно са доказали, че умеят да управляват, да решават тежки проблеми и пр., по тъй "бляскавата теза", която Вие поддържате, би следвало да се занимават с... наука, а пък с управление на държавата следва да се занимават хора, очевидно несъстоятелни, неспособни за тази нелека задача?! И какво излиза, според "бляскавата теза", която поддържате?! Излиза, че държавата ни добро няма да види, това излиза...

Vasil Todorov каза: На Костов никой не може да му затвори устата а и той не бръщолеви глупости като Бойко! И времето на Радан ще дойде...!

Mario Parushev каза: Ако Иван Костов има опит, както сега е модерно да се казва - експертиза, не виждам какво пречи да се изказва и какво пречи това на "един бестящ млад политик". Радан Кънев е в политиката и е един от лидерите на РБ, идват избори, и ние ако не го уважаваме за личните му качества, какъв Костов, чия сянка и изобщо накъде отиваме.

Emil Jassim каза: Г-н Грънчаров, това, че само умните, красивите и интелигентните разбират г-н Костов е една от причините ние, хората с десни убеждения, да не сме парламентарно представени. Докато посланията на един политически лидер не бъдат преведени на разбираем за всички език, няма как да да се получи случката.

За пореден път Ви казвам и с това смятам, че спорът е вече безсмислен - каквото и да каже Костов, не е ОК. Така той е предпоставил нещата с мълчанието не когато трябва и с говоренето не когато трябва.

Vasil Todorov каза: Рейтинга на Костов е по-голям от този на РБ, няма как един от авторите на финансовата и банковата стабилност в БГ да мълчи и то точно в този момент, че какво разбира Радан от финанси?!

Emil Jassim каза: Офффф! Цялата ни работа такава, г-н Тодоров. Хосле се чудим защо десните в България ни една европейска дясна вълна не успяха да хванат в последните 10 години. Моля, не продължавайте с "железните" си аргументи. Не успяват да надвият реалността.

Vasil Todorov каза: Реалността е повече от посредствена...

Mario Parushev каза: Емо, защото наистина идват избори, как искаме да ни приемат хората, ако ние сами не си се приемаме, противопоставянията Костов-Радан Кънев, ДСБ-Кунева и изобщо всякакви противопоставяния в такава посока, това е което пречи на дясното. РБ сега има шанс, от нас зависи да го направим реалност и възможност.

Emil Jassim каза: Да, сър, и от това Костов да се пенсионира. Каквото и да каже, няма шанс. Това му е образът, независимо дали е прав или не.

Г-н Тодоров, явно Вие живеете в един по-малко посредствен свят, където автентичната десница управлява България. Завиждам Ви малко.

Rumiana Iordanova каза: И защо да мълчи? Вие не го слушайте! Като сте убеден демократ-чуйте всяко мнение и си правете избора! От много мълчание кресльовците ни докараха до дъното!

Miroslav Dochev каза: Вие какво искате-като доказан капацитет в областта, да го канят за коментар и той да не ходи, за да не ви разваля рахата с лошите новини за бг-действителността?! Хайде де, оптимисти!

Letiashtata Kozzila Erato каза: За всичко мога да се съглася, но това че господин Кънев е блестящ политик... как да кажа... и двете думи в тази фраза ме притесняват много що се отнася до господин Кънев, но това е персонално мнение и то на човек, гласуващ за Реформаторския блок.

Дияна Цекова каза: Оставате неразбран от повечето, г-н Джасим, но публикацията ви ми отвори очите, за нещо което съм предъвквала доста време... в моралната част от съзнанието си. Просто не съм си го признавала... Наистина боли, за пропуснатите възможности...

Stanislava Zaprianova-King каза: Според мен, (доколкото успях да разбера кой какво казал от вчера и днес, защото не съм в България), емоциите на всички в тази дискусия да доста силни. Аз също съм доста емоционална, що се отнася до загубата на СДС от 2001ва, от цялостната кампания за РАЗмазване на имиджа на Костов, и т.н. Случващото се, а и тази дискусия, ме карат да си направя следните изводи: 1. Обществото ни все още е на много... емоционален стадий, (червен според цветовете в модела на развитие на обществата Spiral Dynamics), 2. На този стадий е трудно да се приемат фактите, такива, каквито са и да се търсят трезви политически И иконимичеки решения водещи до просперитет. Аз, въпреки цялата болка, (Г-жо Цекова), се опитвам да гледам трезво на случващото се в България, (както и да съм на жълтите павета ревяща за оставка, когато съм в страната си), възприемам идеите на Иван Костов като идеи на финансов експерт, какъвто той е. не съм от хората, които искат да "загърбим" миналото. Не. Но моля хората тук, в тази дискусия поне, да видим къде и кой е "истинският враг", и да си вложим енергията в справяне с него. Благодаря за хубавите думи на всеки!

Borislav Gueorguiev каза: Г-н Ангел Грънчаров, едва ли правите добра услуга на г-н Иван Костов, защитавайки го точно по този начин! Напълно подкрепям написаното от г-н Emil Jassim!

Както написа преди няколко часа един млад политолог - Adrian Nikołov: хора, разберете едно нещо - ангели и светци в политиката НЯМА! Не правете от г-н Костов икона - добавям аз. В някои интелектуални среди необяснимо за мен се развива култ към личността на г-н Иван Костов, което е вредно за дясната идея. Навремето това проваля и генерал Шарл дьо Гол, а не независимостта на Алжир. Иван Костов има вече своето място в историята и затова е най-добре наистина да замълчи и да престане да ни разсмива с великите си "научни открития" на неговата Лаборатория. Така мисля аз.

Как точно стигнахте до извода, че е "светлинни години пред тях"?

Miroslav Dochev каза: Явна е целта на този пост и на други като него-да се вбие клин между Костов и Кънев... И моля г-н Джасим, да не ми се трият коментарите, ако са били не добри и излагащи, излагам само себе си... а и не е демократично, а цензура!

Pavel Stella каза: Г-н Jassim, явно споделяме симпатии към Радан Кънев, и аз като Вас се радвам, че той е лидерът на ДСБ в този момент. Готов съм дори да призная, че през последната година Иван Костов имаше медийни изяви, които подкопаваха лидерството на Радан. С оглед на днешната изява обаче, да се противопоставят двамата е неуместно; позициите им се допълват.

Точно заради компрометирания си публичен образ и заради позицията на човек, който едва ли някога пак ще се явява на избори, Костов може да си позволи директно да каже истината: че КТБ е жертва на организирана атака, че липсващи кредитни досиета за 3.5 млрд. е абсолютна басня, и че причината да ни я разказват, е желанието на група бизнесмени да не си платят това което са изпили.

Радан, предполагам, е наясно за същото, но е длъжен да облече убеждението си като програма за борба с мафията, защото в крайна сметка разчита в парламента да го вкараме ние, хората на които им се води борба с мафията. Той не може да си позволи да звучи нито за момент като защитник на Цв. Василев, докато Костов може, докато се опитва да обясни ужилването...

Stoyan Stoyanov каза: А най-добре ще е да започнем да мислим.

Dimitar Iliev каза: Какво ли би казал сега. След като лъснаха машинациите, които правят институциите и които без неговото интервю сутринта, едва ли някой би се осмелил да назове отново тази вечер!

Stoyan Stoyanov каза: Всъщност Радан Кънев няма нужда от такива услуги. Познавам много хора дето веят байряците сега и ги вяха по същия начин и за Костов и ще ги веят след Радан за някой друг.

Георги Касъров каза: Е аз по тая логика, аз знам хора дето нищо не правиха на предните избори и чакаха Радан да се провали а сега ги виждам с байряци.

Петър Цветков каза: Емо, не ми е ясно защо човек като теб се включва в сипенето в продължение на повече от десетилетие на черен пи ар над главата на Костов. Неприятно ми е да чета такива неща от някой, който се самоопределя като "дясномислещ"; отделно - изключително неуместно е да даваш такива категорични напътствия в стил "реклама на кока кола" (трябва...) да бил замълчал един от малкото политици, които имат какво да кажат по темата (не само за десномислещи).

Toly Uzunova каза: Трябваше ли Костов да мълчи за нещо толкова важно, само защото името му предизвиква винаги експлозии? Мисля, че съвестта му не би позволила. Ако се интересуваше само от конюнктурата, да, но той разсъждава като държавник, загрижен за държавата. Това че не го послушаха, ще струва скъпо на всички нас.

Pavel Stella каза: Stoyan Stoyanov, образът на Костов е компрометиран благодарение усилията на поколения професионални словоблудци и политинженери. Това, че не е компрометиран в твоите и моите очи не променя горчивите факти: за съжаление, Костов е победената страна в дългогодишната пропагандна война, която се води срещу него.

Вторият ти въпрос заслужава детайлен отговор, чието място определено не е тук. С две думи: липсваше достатъчна подкрепа от страна на г-н Костов за коалиционната политика на г-н Кънев.

Bira O'Skara каза: апсолутно.

Pavlin Tzvetkov каза: Известно е, че отношението ми към Костов не е положително, но истината е, че ако вземе Костов да се връща назад по пътя, който е извървял, трудно ще срещне някой от идещите подире му "нови политици" тип Радан Кънев. Сравняват се само наистина съпоставими личности, така както прави Плутарх.

Ангел Грънчаров каза: Г-н Gueorguiev, за никакъв "култ към личността на Иван Костов" не става дума, фантазирате си, а става дума за култ към приличието в политиката, също така и култ към уважението на другата личност, колкото и тази личност да ти е неприятна или да е обругана от някой. И дори от медиите да е обругана една личност, това не значи, че даже хора, имащи претенция, че са десни (и че са свободолюбиви) могат да си позволят гаврите с тази съответната личност. Моля, не усуквайте и не се правете на ударен, не можете да изопачите думите ми.

Освен това, драги ми Gueorguiev, си личи, че изпитвате неудържима завист по отношение към научните качества на Костов, нали познах, че това всъщност мотивира ненавистта Ви към него? Костов е личност, при това достойна, с огромен личностен потенциал, който явно при Вас доста е ощетен...

Ангел Грънчаров каза: Г-н Jassim, ако Костов почне да мълчи, както го съветвате, тогава нали знаете кой единствен ще продължи да говори? Ами, примерно, такива като Митю Гестапото ("професор Димитър Иванов" се зове днес въпросния бивш шеф в ДС) - който току-що се изказа отново по една телевизия, той в телевизиите е нещо като дежурен само Вучков го бие по такива изяви! - ще останат само да говорят, само те ще определят разбиранията на хората - Вие това ли искате? Ако РБ не осъзнае колко мощен потенциал има тъкмо Костов за разбирането на заблудите, които сее олигархичната пропаганда, горко на тия, които го ръководят. Костов, факт, е лидер и има нужната харизма. Тия неща са рядкост. Кунева, примерно, няма такава харизма, колкото и да се напъва. за Радан Кънев ще видим дали нещо подобно ще има. Но не бива ревност от такъв личностен тип да взема надмощие с средите на десницата, щото тъкмо десните хора и политици би следвало най-много да ценят личностното начало, пък и личността по принцип.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Едва когато се изкопчим от безжалостните ръце на кагебисто-ченгесарския октопод, едва тогава ще можем да се смятаме за истински свободни

Борис Немцов за Валерия Новодворская:

Лера - одна из немногих в России энциклопедически образованных людей, отличалась железной волей, убежденностью и принципиальностью. Компромиссы это не про нее. Ее травили, бросали в тюрьмы, признавали психически больной… но никому и никогда не удавалось ее нагнуть и сломать. Была она человеком чистым и светлым. Удивлялась, когда сталкивалась с подлостью, предательством. Несмотря на тяжелую жизнь умудрилась сохранить какую-то детскую наивность и доверчивость. Нет таких больше в России.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Тъжно ми е за г-жа Валерия Новодворская. Не мога да се заема с нищо тия дни - откак разбрах, че е починала. Не ми се пише, не ми се мисли. Нелепа смърт, а можеше да живее още. Могла е да се предпази от смъртта. Късно се е обърнала за лекарска помощ. Така поне разбрах от съобщенията около кончината й.

В моя блог тя често е присъствала. С видеокоментари, със статии. Тя за мен винаги, откакто я зная, е била ориентир: поразява нейната прямота, нейната отдаденост на истината: никакви компромиси не прави, никакви половинчатости, казва цялата горчива истина даже без да прибавя "гарнитурки" за по-лесно преглъщане. Не, няма такова нещо при нея: от истината трябва да боли. Та да лекува. Болката най-вече лекува. Не мехлемите. През преживяването на болката, чрез надмогването й се отива към здравето. Тя беше лечител на душите. Особено на безвъзвратно опорочените души. Съвсем болните, увредените души. Никаква пощада не проявяваше към тях. Абсолютно никаква. Те затова и толкова я мразеха.

Напишете "Новодворская" в Гугъл, изберете "изображения" и ще видите цялата злоба към тази жена от страна на "совките" (иде от "советский"), както тя ги наричаше, а аз ги наричам "комуноиди". Как ли не й се подиграваха, бяха й бесни, бесняха десетилетия срещу нея, издавателстваха се, а тя - един безукорно духовен, просветен, високо образован, чист човек! - живееше в други пространства и злобата им едва ли я е докосвала. Тя безспорно е най-мразеният обществен деец в Русия, а нали знаем кого най-много мразят в страни като Русия и България? Ами че най-добрите най-много ги мразят, най-умните, най-чистите, ония с най-здрав дух у нас са най-мразените! Ето, Новодворская, бидейки най-мразена, затова е била и най-достойна личност. Най-достойните личности у нас са най-мразени. Няма начин да не е така в страни на вилнеещата комуноидност като Русия и, за жалост, като България.

Сега враговете на Новодворская ликуват. Няма я вече, значи мерзавците ще могат да си вилнеят необезпокоявано. Най-вероятно затова така ликуващо мълчат тия дни. Няма вече мощния й глас. Злото в Русия може да тържествува. Доброто загуби една от своите опори. Но няма да бъде погубено, това просто няма как да се получи. В Русия има още много свестни хора след като си отиде Новодворская - една от най-чистите сред тях. А такива като нея си имат и ученици. Злото все някога ще бъде спряно. Стига да се борим срещу него така, както се бореше срещу злото тя. Руската "желязна леди". Така я нарекох приживе в блога си, напомняше ми с нещо на баронеса Тачър. Същата непримиримост срещу комунистическо-комунодното зло има в тия две велики жени.

Да, и двете си отидоха. Но делото им остана като светъл пример за бъдещите борци. Трябва още много да се борим срещу кагебисто-ченгесарския октопод на комунизма и посткомунизма, който ни е хванал здраво за гушите и не пуска, а продължава да натиска и да ни души. Едва когато се изкопчим от безжалостните му ръце, едва тогава ще можем вече да се смятаме за истински свободни. За да постигнем това се иска огромна воля за свобода, нещото, което толкова силно вдъхновяваше и Тачър, и Новодворская.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Предупреждението на Новодворская: Пътят към процъфтяването минава през свалянето на паметниците от съветския период

Из: Новодворская: процъфтяването на България ще дойде след раздялата със съветските паметници, от блога на Иво Инджев

Ето какво казва Новодворская в телефонния разговор с Петър Стаматов от Юрочикаго (с малки съкращения поради неясноти в аудиофайла, който може да бъде чут в списвания от българи сайт в Чикаго):

Петър Стаматов: Чух Ви по българското радио. Много се радвам, че се изказахте по българското радио, за да обрисувате ситуацията в Русия. Понеже много хора се заблуждават относно реалната ситуация във Вашата страна.

Валерия Новодворская: Струва ми се, че е много трудно човек да се заблуди, относно ситуацията в Русия.

П. С.: Заблуждават се, че съществува някаква алтернатива.

В. Н.: … Жалко, че вашият водещ не ме попита за България. Там, според мен те имат хубава инициатива, за премахването на паметниците на съветската история.

П. С.: (Обяснява защо и как не е чул цялото и интервю за българското радио.)

В. Н.: Не, за България той (радиожурналиста) не ме попита нищо. А аз тъкмо се канех да се порадвам, че най-накрая в България се случва нещо хубаво.

П. С.: Кажете тогава няколко думи.

В. Н.: Руската телевизия, с голямо неудоволствие и даже с нотка на изумление, не е очаквала тя от България такова поведение. Тя (телевизията) се изказа по повод намерението на България най-накрая да приключи с артефактите от съветското минало. В Грузия вече не първи паметник премахват. Там вече няма и опити да се купува премахващият се паметник или пък да се възпроизвежда на друго място. Първоначално руснаците са имали намерение да изкупят всички съветски паметници и да ги поставят на „Поклонния хълм” (Поклонная гора) в Москва. За да не пропадало „доброто”…От прибалтийските страни те (руснаците) също не са очаквали нищо хубаво… И изведнъж България! Най-надеждното звено! (Каламбур с популярното в Русия ТВ-състезане „Слабое звено”.) Най-здравото в съветско-варшавската верига. А нали България се считаше за толкова надеждна, че за пътуване до там (на съветските граждани) пускаха с голямо желание, още при първо поискване, с разрешение на Районният комитет (на партията – КПСС) на Златни пясъци.

Далеч не по същият начин стояха нещата с пътуванията до Югославия, например, която се оценяваше много по-различно. Също така и Унгария, след въстанието и Чехословакия – след 1968. А България беше толкова надеждна! Просто родната сестричка Альонушка! И изведнъж и България се стяга да приключи със съветското минало! Моите поздрави! Това е много правилен път! Така както хората се избавят от каменните истукани, така те се избавят и от други неприятности от съветското минало. Например от беден живот. Защото започват да гледат не назад, а напред. И разбират до каква степен те са живеели лошо. Така че в тези страни, които премахват съветските монументи, се повишава качеството на жизненото равнище. Това е линия от една и съща верига. Така че намеренията на България са съвършено правилни. Пътят към процъфтяването минава през свалянето на паметниците от съветския период. А промените в Русия ще настъпят, когато видя, че са погребали Ленин и са свалили червената петолъчка над Кремъл. Да, и когато народът да направи своя западен избор и престане да гласува за комунистите.

П. С.: Вашият съвет е да не се гласува на тези избори?

В. Н.: Да, естествено! Ние ги бойкотираме.

П. С.: Добре, тогава. А каква е следващата стъпка, защото изборите, така или иначе, са предопределени? За в бъдеще, какво трябва да се прави?

В. Н.: Да се скъсат всички контакти с властта, с комунистите и фашистите и да се просвещава народа.

П. С.: Ясно. В България има голям процент руснаци и в последно време около 200 000 (двеста хиляди) човека са получили българско гражданство. Това е много голямо число. Нашата страна наброява седем милиона жители. Наскоро чух тези числа от познат журналист.

В. Н.: Главната опасност е внедряването на чекисти за бъдещи цели. Те имат много хора, на които ще им бъде купено гражданство. Те ще започнат да гласуват по съответния начин. И ако те придобият недвижимост, в един прекрасен ден - ние предупреждавахме чехите, и… страната вече не е твоя. А дявол знае чия! Навярно имат желание частично да възстановят Варшавския договор. Те не правят нищо без причина.

П. С.: Непременно ще предам думите Ви.

В. Н.: В Чехия също продаваха на който им попадне и без да питат, а после се ужасиха. Възникнаха сложности с взимането на решения. Те се внедряват навсякъде. И в Латвия е голяма неприятност. Естония веднага взе решение да не продава никому (недвижимост). Те правят само съвместни предприятия. Във Финландия и Швеция също. А в Латвия „гонеха гаргите” и после се оказа, че в Юрмала всички курортни заведения са изкупени от руснаци. С цел последващо присъединяване.

П. С.: Вие наистина ли смятате, че Русия може да се окаже чак толкова опасна?

В. Н.: Да, много е опасна! Иска ли питане след това, което се случи с Грузия?

П. С.: Да кажем, че е опасна за най-близките си съседи?

В. Н.: Да, за по-далеч (на Русия) не ще й стигнат силите. Но България е много малка и също се намира наблизо. Разбира се, че няма да си „отворят устата” за САЩ. Даже и за Украйна няма да се протегнат. Не им е залък за техните уста.

П. С.: Но за Украйна те се стараят. Поне така ми се струва?

В. Н.: Но не им се удава много добре. С Янукович нещо не случиха. Там братята също мислят за своето си благо. Тези братя на московските „братя” нещо не искат много да им дават. Те не са отчели, че Янукович също е мафия, от Донецката. А след като в Грузия поне нещо им се удаде те започнаха да се прокрадват и към Латвия. Много голям е процентът на руснаците там – 40%. Така че България да се пази! Това не са безобидни инвеститори. КГБ инвестира. У нас сега няма независими предприемачи от КГБ. Ако е независим то той или шие терлици, като Ходорковски, или живее разорен в Лондон.

У нас (в Русия), за да имаш бизнес, означава да се договориш с тях. А те могат много да си поискат. От Прохоров как поискаха, за да може той да разиграва комедии на президентските избори? А изборите са напълно контролирани. Всеки ще си вземе своето. Прохоров ще получи малко повече, отколкото Путин е разчитал. Путин нарочно го е избрал, за да получи 2-3%, за легитимация на изборите, но хората не са глупави и Прохоров може да вземе до 7%. Ако не го „отрежат”.

Нека България отчита всичко това! Става дума за независимостта на страната. В Латвия те имаха подготвен за провеждане веднага на нов референдум. Но сега, след една четвърт подкрепа за признаването на руския език, това е безсмислено. А иначе те се готвеха да проведат и втори, за получаване на гражданство, на всички желаещи. Без знанието на езика и конституцията. Т.е. на откровени врагове. Щеше да последва и трети референдум – за териториална автономия. А Вие разбирате какво значи това? Руски паспорти, териториална автономия, а после възниква някакъв конфликт, идват „миротворци” и следва сценарият с Абхазия и Южна Осетия. Така че те не са се успокоили. Предупредете всички в България! И преди да дават гражданство трябва да проверяват откъде се е взел и ако не отговаря на определени критерии, просто да не получава.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Недопустимо посегателство върху свободата и отговорността на учителите

ДО: МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

БЪЛГАРСКИТЕ МЕДИИ

Отворено писмо от граждански организации по повод публикувания проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 15.05.2003 г. за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала

През последните месеци сме свидетели на организирана кампания от страна на министъра на образованието и науката, свързана с представяне в публичното пространство на идеи за промени, които отдавна и с висока степен на консенсус са отхвърлени както от професионалистите в образованието, така и от гражданския сектор. Предложението за утвърждаване само на един учебник за всеки клас от началния и прогимназиалния етап и опитът за узаконяването му чрез промени в Наредба 5 за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала е в разрез с основни принципи в образованието и в доброто управление. Всеки от европейските принципи за добро управление – отвореност, участие, отчетност, ефективност и последователност, подпомага демокрацията и върховенството на закона в държавите-членки на Европейския съюз. Министърът на образованието и науката носи лична отговорност както за неспазването на тези принципи, така и за непрофесионалното аргументиране на промени, които отдалечават българското образование от европейските принципи.

Реализирането на намеренията на министъра на образованието и науката за одобряване на един учебник за всеки клас от началния и прогимназиалния етап биха подменили основните принципи в образованието, свързани с:

1. Точното определяне на образователните цели и средствата за постигането им. Развитието на ключовите компетености и други преносими умения са основни цели на образованието, а учебникът е едно от средствата за тяхното осъществяване. Програмите за всеки клас и системата за оценяване следва да осигуряват хоризонталната проходимост. „Учебникът е предназначен за ученика и подпомага цялостно обучението му... за овладяване на знанията, уменията и формиране на отношенията..., определени с държавните образователни изисквания... и с учебните програми.“ С разменянето на местата на тези ключови инструменти се нарушават основите на управлението, функционирането и организацията на образованието.

2. Качеството на образованието. Големият въпрос е как системата на образованието наистина през всички нива на управление и организация гарантира адекватност на разнообразните образователни потребности на всяко дете. Децата са различни, учат, използвайки различни източници и всичките си сетива. Ученето не е ограничено само в рамките на класната стая, още по-малко с това, което в момента е част от съдържанието на учебниците. Постигането и управлението на многообразието и сега е огромно предизвикателство пред системата, което по никакъв начин няма да бъде решено с въвеждането на един учебник, който би узаконил общоизвестната лъжа, че унифицираните планове и програми работят еднакво в различен контекст. Наличието на по-голямо разнообразие от учебници и учебни помагала, при гарантиран стандарт за тяхното качество, дава по-големи възможности на учениците и учителите да отговорят на специфичните потребности.

3. Гарантиране на повече автономност на училищата. В Европа е прието училището да бъде автономна, саморегулираща се общност, която: управлява качеството на обучението, създава екипи, избира формите и начините за организация на учебния процес, оценява постиженията си, отчита се пред местната общност. Изборът на учебници е регламентирано право на училищните екипи и едно от средствата за постигане на образователните цели и за осигуряване на гъвкави възможности за учене за всяко дете, съобразени с разнообразното съчетаване на ресурси на входа за конкретното училище и национално зададените цели. Ограничаването на избора е ограничаване не само на автономията на училищата, но и на способността им да бъдат адекватни на все по-разнообразните начини на учене на децата.

4. Уважение към гарантираната в нормативната уредба свобода на учителите да избират методите и средствата за обучение (чл. 127 от ППЗНП). Само свободните хора могат да носят и отговорност за изборите, които правят. Това важи в пълна степен за професионалната отговорност на учителите, която през последните години непрекъснато се принизява, превръщайки ги в обикновени изпълнители, а не в лидери на обучителния процес и модели за своите ученици. Ограничаването на избора е недопустимо посегателство върху свободата и отговорността на учителите и върху техния обществен престиж.

Никакви иновации в образованието не могат да се случат, без да има сериозно освобождаване на средствата, с които могат да се постигат национално зададените цели. Големият дебат не е за централизирането и ограничаването на избора, а точно обратното – за истинската децентрализация на системата, за реорганизация на цялата верига на управление на образованието, отключваща максимално инициативността и отговорността на всички звена на всички равнища.

Заедно с това трябва да подчертаем, че са налице груби нарушения на законодателството на Република България. Ние споделяме виждането, че прибързаното приемане на подобна наредба не е положителен пример за начина, по който институциите и гражданското общество би следвало да водят диалога за развитие на българското образование – задълбочено, открито, с ясно изразени виждания за смисъла, целите и методите и за уредбата и функционирането на образователната система.

С оглед на това, настояваме за незабавно оттегляне на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала и призоваваме министъра на образованието незабавно да поеме пълна морална и политическа отговорност за своите действия пред министър-председателя по общоприетия в съвременните общества ред.

Ние, представителите на гражданското общество, изразяваме нетърпимостта си към подобни действия на политици, които се опитват да управляват сфери от национален интерес по манипулативен и феодален начин, подменяйки интересите на повече от милион ученици, учители и родители и смисъла на истинския дебат за развитие на образованието.

Подписали:

Институт за прогресивно образование

Център за приобщаващо образование

Център за образователни инициативи

Асоциация „Родители“

Национална мрежа на родителите

Форум за наблюдение и анализ на публични политики

Фондация „Пайдея“

Сдружение „Образователен свят“

Фондация „Заедно в час“

Народно читалище "Бъдеще сега 2006"

Национална мрежа за децата

Учители, преподаватели във висши училища, образователни експерти.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Граждани на бившите окупирани страни, не се церемонете: разрушете сами паметниците на съветската армия - имате динамит и булдозери!

Паметниците на нашата безпаметност

Валерия Новодворская

Представете си такава картинка: в Ростов на Дон, Смоленск, Вязма, Налчик и във всички окупирани някога от хитлеристите градове на Русия стърчат паметници на Хитлер и на Неизвестния есесовец, а някакви побелели и накуцващи ветерани на вермахта и на Waffen SS на 22 юни се събират и поднасят там цветя. Милицията ги охранява, защото ветераните на съветската армия се опитват да ги бият. Когато някоя кощунствена ръка оскверни тези паметници, зацапа ги с черна боя или откърти свастиките, от Германия, от Министерството на външните работи на ФРГ, всеки път пристига заплашително опровержение и предупреждение: как се осмелявате, ние ви освободихме, а вие не го оценявате. “Какъв е този кошмар, как е възможно? – естествено ще кажете вие. – Това е антиутопия, пасквил.” Тогава отговорете ми, скъпи реалисти: как естонците, литовците, латвийците, поляците, унгарците и останалите нещастни народи, с които обитавахме теснотията на общия ни заграден с бодлива тел периметър, трябва да се отнасят към факта, че на тяхна земя стоят паметници на “съветските воини-освободители”?

Неотдавна всички канали на нашата прекрасна путинска телевизия два дни предъвкваха темата: защо естонците с помощта на заграждения попречиха на ветераните на съветската армия да поднесат цветя на поредния монумент в Талин в светлия ден на годишнината от смяната на една окупация с друга (все пак приятно разнообразие)? Свастиката (тоест червената петолъчка) също се осквернява на много места. Ето сега и в Унгария социалистите на власт така накиснаха честните унгарци, така се подмилкваха на Путин заради газовия балон, че когато протестната манифестация се втурна да превзема телевизията, за да каже истината за своя лъжлив премиер, по пътя между другото изпотроши съветския освободителен паметник. За което демонстрантите бяха наречени не само хулигани, но и дрипльовци. Изобщо в Унгария стават странни неща. Явно левите, дошли на власт, толкова съсипаха икономиката, че им се наложи да лъжат по съвсем съветски неприличен начин. Какво друго може да се очаква от левите? Те умеят само да прахосват чужди пари и да лъжат. И, разбира се, през 1956 г. не те са вдигали въстание в Будапеща, пък и не искат да си го спомнят. Интересна е сегашната власт в Унгария: лъже не само по своята телевизия, но и по нашата (руската – бел. ред). Да отидем да ги превземем? Унгарският гост отначало заяви, че телевизията е щурмувана от дясната опозиция. А после каза, че това били дрипльовци. Едно не мога да разбера: откога десните ходят в дрипи? Навсякъде десните са хора заможни, средна класа, олигарси, богаташи. И изведнъж те се обличат в дрипи и тръгват да превземат телевизията. Най-вероятно десните са били прилично облечени, но по пътя, огорчени от лъжите на своите избранници, към тях се присъединил гладният и излъган електорат на социалдемократите. По пътя всички заедно си спомнили, че за нещастията им е виновен СССР и обезобразили паметника на окупаторите. Жалко, че не го разрушиха.

А в Чехия през цялото време зацапваха с червена боя танка на Вацлавския площад. За съжаление, не го нарязаха. Откъде-накъде гнусните танкове, оръдия, шлемове и звезди се пъчат на площадите на градове, които някога бяха поробени от нас? Стихнаха залповете на Втората световна война, умря германският нацизъм, за да започне втори живот вече на наша земя, в лоното на различните движения против нелегалната емиграция, на скинхедите, национал-болшевиците и каквото там предложи нечистата сила. Спомина се и Съветският съюз, който любезно беше предложил на жертвите на хитлеристите своите услуги: вместо нацистки концлагери – съветски лагери на смъртта, вместо газови камери – вечната замръзналост на Гулаг, вместо Хитлер – Сталин, вместо гестапо – НКВД, а после МГБ. И всички се зарадваха. Ако Русия беше демократична страна, ние сами бихме събрали в кошницата си тези монументи и бихме ги превозили до Москва за претопяване. За да не ни е срам, за да не стърчат по цялата Източна Европа паметниците на нашата безпаметност. Но това няма да дочакаме. Затова, граждани на бившите окупирани страни, не се церемонете: разрушете сами до основи тези монументи. Имате динамит и булдозери.

Източник: в-к “ПРО И АНТИ” бр.40/2006 г.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Целият свят оплаква загубата на руската "желязна леди"!

Victoria Stepanova: Всю жизнь говорила правду, правду и только правду! С риском для жизни! Не верю, что ее нельзя было спасти! Высокообразованная! Борец за демократические свободы не для себя, а для общества, пытаясь хоть как-то противостоять адской, человеконенавистнической машине, погрязшей в коррупции и лжи! Вечная память!

Eskender Bekmambetov: Хочется верить, что не безжалостная болезнь забрала Валерию Ильиничну, а сам Господь пришел к ней и сказал: "Идем ко мне..."

Olena Tikhonenko: Осиротели...

Lyubov Chepurnova: Как дико жаль!!! Как много сволочей возрадовались. Огромная потеря в наших рядах.

Elena Mindlina: I do not believe she died her death! The cause of her death does not sound very convincing... Murderers!!!!

Yelena Goldenberg: Умерла Валерия Новодворская... свободной и не уподобившейся холуям. Разве не остались ее статьи, ее слова, ее позиция? Память о ней с нами!

Myron Makar: Світла пам'ять дорогій мені людині, яку, я нажаль не мав можливості запізнати особисто. Я завжди слідкував за її відео та публікаціями в інтернеті. Валерія була однією з небагатьох Росіянок, до якої я відносився з великою повагою, симпатією і вдячністю. Хай земля буде її пухом а Господь візьме її душу до свого царства небесного! Герої не вмирають.

George Bogushevsky: Воистину был глас вопиющего в пустыне. Вечная память!

Виктор Шендерович: Вот вы не знаете, какая она была красавица в молодости, Лера Новодворская! А я видел ее выпускную студенческую фотографию - в день, когда провожал в эмиграцию Женю Арье (они учились вместе на медицинском).

Те, кто пытками в казанской психушке превратили ее в полу-инвалида, и те, кто промолчал в тряпочку весь репрессивный "совок", стали потом новой российской элитой - и совместным образом, до конца ее жизни, иронически проусмехались в ее адрес. В этой общей иронической усмешке принимали участие и многие новейшие демократы из школы real-politik: Лера, ну что c нее взять. Экстремистка! А она, среди всей этой двусмысленной гнили, многие годы оставалась невероятным эталоном чести. И поразительной, герценовской силы публицистом. А ее неприятие зла было поистине шекспировской силы...

Мы еще просто не в состоянии понять кто жил среди нас и кого мы потеряли сегодня.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Как пък не се наситиха поне малко тия ненаситни гърла и търбуси?!

Аз пък не съм съгласен заради спасяването на парите на пропищелия за своите пари Веждю Рашидов държавата да поеме и изплащането на всички останали депозити над 100 000 евро. Нека загубените пари на носителя на почетното звание "Пръв мултак на републиката" да му ги платят приятелите му от "Мултигруп" и от другите бандитски групировки, с които е дружил, пък, ако требе, и Бойко Борисов да се бръкне малко.

Аз обаче не съм съгласен целият български народ (и нашите деца и внуци) да плащаме парите на тия толкова арогантни герои на нашето време! Да са мислили когато са си давали парите на въпросната Корпоративна търговска банка (КТБ).

Нека сега да си платят малко за лакомията - как пък не се наситиха поне малко тия ненаситни гърла и търбуси?!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.