сряда, 30 януари 2013 г.

Май се налага да напиша едно Открито писъмце до г-н Премиера, с оглед да забележи кандидатурата ми за министър на образованието

Днес съм на ТЕЛК (това май значи "трудово-експертна лекарска комисия"), след десетина минути тръгвам към сградата им. Ще ме освидетелстват и, евентуално, инвалидизират: имам три заболявания, на сърцето, на щитовидната жлеза и на белия дроб (откриха ми наскоро астма, породила се на базата на хроничен бронхит, от който страдам от години). Ще видим какво ще стане, любопитен съм да разбера, да видя с очите си какво се случва в тази една сфера и ще ви информирам за наблюденията си. Когато съм ходил там да подавам документи, съм забелязал, че е пълно със страдащи, болни хора, цели тълпи, стоят на огромни опашки, блъсканица невероятна, много болен е народът ни явно! Преди 10-тина години аз вече бях инвалид от т.н. "3-та група", ама после "социално-отговорното" царско правителство отмени тази група с оглед икономии и аз, така да се каже, внезапно "напълно оздравях". Минаха няколко години, сега основното ми заболяване на сърцето се влоши, лекарите пак ме пращат на ТЕЛК. Такива работи.

Налага се да отсъствам от работа по тази причина днес. Ще си простоя деня по опашки. Най-много на опашки ни се налага да стоим когато не сме здрави, когато се разболеем. Опашката е най-върховното постижение на социализма и щом в тази сфера - здравеопазването, тъй нареченото - така много се стои на опашки, явно още има много социализъм в нея. Другата сфера, в която социализмът изобщо не е мръднал, е сферата, в която аз работя: образованието. Там пък още не е дошъл 10-ти ноември 1989 г., там нещата са замръзнали и са капсулирани на нивото на 50-те години на ХХ век, като модел на отношения имам предвид. Иначе агонията на системата е доста напреднала. Просто няма кой да изнесе трупа. И затова той така смърди...

Вчера се самопредложих за... министър на образованието! На шега, разбира се. Понеже моят състудент от Санкт-петербургския университет Сергей Игнатов се издъни и беше уволнен, та моя милост реши да се възползва. Не зная дали да не взема да напиша едно открито писмо в тоя дух, което наистина да го изпратя на г-н Премиера? Що пък да не опитам. Ей-така, за идеята, съм готов да се пожертвам и да дам кандидатурата си за министър. Вярно е, че не е прието да се прави така, вярно е, че обикновено е прието всеки само да си мечтае да стане един ден министър (както всеки войник, твърдят, си носел в раницата маршалския жезъл), ето, аз нарушавам общоприетите норми и скандално се самопредлагам. Правя си, тъй да се рече, експеримент. Не съм превъртял да вярвам, че някой ще се трогне и наистина ще ме назначи. Таман пък мен да турят министър на образованието, къде ли пък не?! Но що да не опитам, да си направя устата де. :-) Като гледа човек какви са ни министрите, неволно добива кураж да иска и той да стане министър. Щом те са станали, всеки може да стане. Е, баш тия, дето стават за министри, няма да станат де, но какво пък пречи да опитат да се наврат. То тия неща не стават така, знаем как стават, ала ето, да изследваме ситуацията, рекохме да опитаме и да се пожертваме.

Та днес значи трябва да намеря време и душевно спокойствие да драсна едно мило писъмце на Премиера. Що пък не? Може да му е от полза. Знам, че му е трудно да намери подходящ за министър човек. Знам, че сега при него се вре и куцо и сакато за министър, ала не го правят като мен, открито, а скришом, тайно, подличко. И някой от тях ще се навре. Ще се сбъднат мечтите му. Да стане поредният гробокопач на българското образование и наука...

Чао, хубав ден на всички! Ще бързам да не закъснея. Пак ще се срещнем по-после, живот и здраве да е...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

сряда, 2 януари 2013 г.

Интересна дискусия около "разтърсващата" новогодишна реч на г-н Президента Плевнелиев

Сериозният и уважаван политолог Огнян Минчев ме изненада: произнесъл е една патетична морализаторско-адвокатска пледоария във Фейсбук в защита на новогодишното обръщение на г-н Президента Плевнелиев. В нея четем удивителни - по психологическата си проницателност! - аргументи, аз ще цитирам част от тях, а също ми се ще да публикувам (за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, който започна вече пета година от създаването си!) и някои от най-интересните коментари в твърде показателната и разгорещена дискусия, която се е получила по повод на пледоарията на г-н Минчев; ето какво пише той, а след това привеждам и някой от най-впечатлилите ме (по критерия за истинност) коментари:

Обвинете ме в пристрастност, но масираната реакция на новогодишното приветствие на президента Плевнелиев ме потопи в дълбок песимизъм за бъдещето на българското общество. Не мога да се нарека фен на Плевнелиев - помагах в кампанията му като професионалист. Имам критично отношение към някои негови позиции като президент, а други подкрепям. Неговото новогодишно обръщение бе най-човешкото и непринудено обръщение на държавен глава към редовия българин, което някога съм чувал... Приветствените думи бяха произнесени в уюта на едно работно място, пред библиотека. Не разбирам злостта на отрицанието, което последва... Не разбирам защо толкова много хора, които познавам, които са нормални, интелигентни, уравновесени се присъединиха с видимо удоволствие към този хор на хулители. Кое ви толкова раздразни? Не обичате Плевнелиев - добре! И аз не обичам Първанов, но последното нещо, което ми е идвало на ум през неговото десетилетие е да млатя новогодишната му реч. Мразите партията му, политиците като цяло, скапаната държава, която ви управлява? И това го някак си разбирам. Лошото е, че в безсмисленото и безпредметно хулене на едно най-сетне нормално приветствие прозира Нейно Величество СЯНКАТА на масово осакатеното ни его. Хулим някого отвън, без особена причина, по асоциация, за да не се обърнем към себе си и да си кажем какво всъщност не харесваме - да, да, у себе си преди всичко. В това е моето отчаяние - че няма да намерим достойни хора, които да ни управляват, защото не можем да намерим и да понесем самите себе си. Ако сме в мир със себе си, ще бъдем по-приветливи и към другите. Дори и да са сменили по погрешка някоя снимка от албума. Не подозирате Плевнелиев в скрита корист да рекламира курорта Аспен в Колорадо, нали?

НЯКОИ КОМЕНТАРИ:

Blagovesta Kenarova каза: Господин Минчев, няма нищо неестествено да сте толерантен към Плевнелиев. Щом като е избран за президент, сигурно много хора мислят като Вас. Аз не съм от тях. И ще Ви кажа защо. Не слушах цялото обръщение на Плевнелиев - изглеждаше ми като елф на Дядо Коледа и ми стана обидно. Никога не знае кога да е сериозен, кога да се хили и как да се държи. Ако следваме приказката "По делата им ще ги познаете", ето какво направи президентът:1) Увеличи си бюджета за миналата година с 25%, а тази година, въодушевен от постигнатите "резултати", с 50% (той си е поискал "аргументирано" това увеличение); 2) Поиска да оставим семейството му настрана и чисто по човешки, ние го послушахме. Защо тогава записа 10-годишният си син като официален придружител на президента на олимпиадата в Лондон? И той е единственият държавен глава, който беше два пъти там. След като аз плащам, искам да знам. 3) Защо не го посъветвате, след като имате служебни отношения, да издаде спрравочник как се става милионер със спане по паркинЗите? Така ще помогне на младите хора да станат като него. 4) Не искам да коментирам зависимостите, които много сериозно предполагам, че има.

Kamelia Dimitrova каза: На хората все друг му е виновен, може да не си направил нищо през изминалата година, може да си лош, необразован (защото те мързи да учиш), неморален, безработен (не защото няма работа, а защото те мързи да работиш)... и затова ти е виновен Президента, Премиера, Успелите, Богатите, Умните, Добрите, важното е да има виновни...

Elena Milanova каза: Сцената беше кичозна, снимките ужасни, а словото кухо. Нормално е хора с някакъв вкус да се възмутят. Снимката от Аспен беше последният проблем на това бездарно изпълнение в стил "Размисли от Хогуортс".

Albena Ivailova каза: Ако е за Първанов е аргументирана критика, ако е за Плевнелиев - злост... Много обективно, няма що?! И откъде-накъде да е злост, нормалната реакция на учудване и дори потрес от нелепото театро. Първо - къде беше турнат президента? В библиотеката на Софийския университет - защо там? Да не е завършил този университет - не. Нещо да е направил за него - не. Какво прави сред книги - да не би да е професор, докторат ли има- какво? Той има проблем с правилното изразяване и съгласуване, така че едва ли книгите са му основната референция на лицето Плевнелиев. Освен това какво е посланието на килийната атмосфера - че е човек от народа, скромен и изпит. Глупости! Човекът е милионер, както знаем. Освен това се бори за модернизация на държавата и образованието, което никак не се връзва с образа на килийно училище, в който беше потопен. И така нататък...

Vladislav Dimitrov каза: Не е лъжа, че трябва да сме по-толерантни, но въпросът е към какво? Очевидно е също така, че г-н Плевнелиев е достигнал нивото си на некомпетентност - т.е. напуснал е нивото, в което е ефикасен, но на новото вече не функционира така добре - иначе очевидно той не е лош човек, както не сме лоши хора и самите ние - просто трябва да внимаваме кое храним с мислите и делата си - тъмната или светлата ни половина. Всичко това обаче не означава, че трябва да се подлъгваме от политическия популизъм - той не е създаден, за да работи за народа, както би казал Чомски.

Ognyan Minchev каза: Г-жо Кенарова, нямам НИКАКВИ служебни отношения с президента Плевнелиев. На практика нямам и извън-служебни. Познаваме се и в редките случаи когато се срещаме на публични места се поздравяваме. Позицията ми е без отношение към личността на президента. Обсъждаме конкретен казус, който за мен е показателен за повечето или за всички нас. Нищо повече.

Yavor Dachkov каза: Въпросът не е дали обичаме Плевнелиев или не, а в това, че между него и Първанов няма съществена разлика - и двамата са подставени лица и правят задкулисни услуги в интерес на няколко души срещу обществения интерес. Примерите с Първанов няма да ги давам, защото са описвани до втръсване - достатъчен е големият му енергиен шлем. Плевнелиев спаси Борисов и Марковска, нарушавайки конституцията. Борисов спаси от политическата отговорността за кандидатурата на Венета Марковска, а самата Венета Марковска спаси от наказателно преследване с изиграния театър. Ако беше президент на място щеше да направи изявление по съществото на този скандал, както и на безобразното избиране на членове на ВСС. Зависимостта му лъсна най-ярко при скандалния избор на Цацаров за главен прокурор и тихото подписване на указа за назначаването му. Не говоря за грандиозната корупция на Борисов, Цветанов и ГЕРБ за която си затвори очите в продължение на изминалата година, както правеше Първанов за корупцията на тройната коалиция. Що се отнася до обръщението - ламаринените партийни шпаргалки на Първанов бяха заменени от ученически клишета, които се пишат в лексикон - ако бяхме нормална страна - нищо, но във време като днешното с разпад на социалната, здравната и коя ли не сфера, перманентна бедност и простак-мутра за премиер - това си е скандална с глупостта и индеферентността си реч.

Kiril Arsov каза: Плевнелиев ще бъде оценен след като ББ падне от власт. Сега му е лесно. Не му се налага да мисли защото изпълнява каквото му се нареди. Ще го видим след половин година.

Blagovesta Kenarova каза: Г-н Минчев, от Вашия израз "помагах в кампанията му като професионалист", неправилно съм написала глаголното време. Добре, "има ли сте". Но понеже отношенията Ви са били професионални, той би оценил едно професионално Ваше мнение. Ако го харесвате в този му образ (на елф на Дядо Коледа), започвам да се съмнявам във Вашия професионализъм...

Albena Shavel каза: Проблемът не е в словото. Дори не е в библиотеката и в снимката на американския курорт. Проблемът е в човека... Човекът-Президент (не кой да е), който озвучи и визуализира, както снимката, библиотеката, така и словото! Хората реагираха спонтанно и толкова негативно:

ПЪРВО, защото веднага забелязаха, че е Плевнелиев е изваден изкуствено от нормалното си твърде приповдигнато и глуповато държане, така че тази реч МУ СТОЕШЕ КАТО НА "СВИНЧЕ ЗВЪНЧЕ";

ВТОРО, защото висша форма на цинизъм е в новогодишната нощ един новобогаташ - милионер, да обяснява, че парите не са най-важното... И то къде? В най-бедната държава в Европа!

ТРЕТО: защото всички си спомниха как и по какъв начин беше НАЗНАЧЕН на тази длъжност, за да топли мястото на своя благодетел следващите пет години. Не и отива на една марионетка от треторазрядна комедия, да ръси високопарни слова...

И така. Както вече никой и нищо не може да промени тази част от историята ни - 4 години една мутра управлява България; така и, никой и нищо не може да промени факта, че 5 години ще имаме президент-смешник... За мое голямо огорчение.

Aurora Moon каза: Да пействам ли линкове от новогодишните обръщения на Първанов? Поне ще видите какво сте изпуснали... Защото съм повече от сигурна, че както аз, така и вие, сте спирали звука на телевизора си, докато Първанов говори...

Иван Иванов каза: Липсвала ни била АРИСТОКРАЦИЯТА!?? Не само, че ни липсва, ами трябва да сменим шапките и бомбетата с каскетите, а обувките с лачени ЦЪРВУЛИ, защото те най-ни подхождат!!! Тук виждам едни Другарки и Другари, които не пропускат повод да се натегнат на ВЛАСТТА! Ако този президент беше моят президент, аз нямаше да забележа проблема със снимката, защото Плевнелиев няма вина за това!!! Но когато президента, за когото аз не съм гласувал, е построил вилата си на най-забраненото място на Света - на самият бряг на Черноморец, за мен той е вече НАРУШИТЕЛ НА ЗАКОНА, а не президент и нищо не е в състояние да промени отношението ми към него! И защото той е вече МАРИОНЕТКА на партията, която го направи президент!!! ... Тогава защо сте толкова учудени, че интелигентните мислещи хора не го обичат и одобряват и че винаги ще търсят повод да му натрият носа!!!?

Йорданка Павлова каза: Съжалявам много, но Плевнелиев е голямо разочарование. (Не че кой знае какво сме очаквали), но само подписването на указа за Цацаров е достатъчно, за да стане ясно за какъв човек става дума. Ако се беше еманципирал от ББ и ЦЦ можеше донякъде да бъде приемлив Президент, макар само фактът, че е бил министър и се е подчинявал на ББ да е достатъчен, за да не го уважавам.

Yavor Dachkov каза: Току-що гледах репортаж за гафа по БТВ. Гафът бе споменат между другото, след което пуснаха анкета със "случайни" граждани от улицата. Бяха подбрали млади хора, които издекламираха тезите на Огнян, написани по-горе - речта била човешка, за първи път президентът споменал конкретни личности и събития, имало уют и прочие. Няма случайни минувачи, които можете да спрете за анкета по телевизия и които да почнат да ви говорят със завършени политически тези и които следят речите на президентите и ги сравняват. Очевидно става дума за кризисен пи ар в който за мое съжаление участва и Огнян под формата на "спонтанно споделено мнение във ФБ. Това се планира, и съм готов да се обзаложа, че е имало събиране между хора от президентската администрация и съответните "експерти" като е обсъдена стратегия как да се действа. Току що чух, че в сутрешния блок на БТВ темата ще присъства, което е поредното доказателство, че интернет се очертава като водеща медия - правят кризисен пи ар на нещо, което бе дискутирано само в социалните мрежи и сайтове. Само ме е яд, защото още се опитват да ни връзват на куката, чрез уж "спонтанни мнения" пускат мюре и ни гледат сеира. Наистина има нещо ченгесарско в този манталитет.

Dobri Bozhilov каза: Плевнелиев сигурно е добър бизнесмен, но очевидно е трагичен политик. Сигурно и именно затова го инсталираха на този пост. Един клоун, който постоянно ще става за присмех, не защото е лош, а защото не е за тази работа. Сигурно и аз ще стана за присмех ако започна да свиря на цигулка. И Огнян Минчев ще стане за присмех, ако започне да коментира Айнщайн. Ето това е Плевнелиев - успешно инсталиран на неподходящото място субект. Върши си идеално работата да не засенчва Боко! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!