понеделник, 30 декември 2013 г.

Съдбата на България е родствена на съдбата на многострадалния украински народ



Публикувам (сега-засега само на руски, на езика, на който отговорих на въпросите) пълния вариант на моето интервю за сайта «Третя Українська Республіка»; тия дни, живот и здраве да е, ще го преведа на български, та този текст да може да бъде ползван и от по-млади хора, които не са учили и не владеят руския език; в сайта интервюто излезе с незначителни съкращения, с подобаваща редакция на места, там грешките ми в падежите са проправени, но ето, аз държа да го има това интервю и в пълния му вариант, независимо от някои грешки и пр.; като го преведа на български, пак в пълния му вариант, тия грешки ще отпаднат от само себе си:

Философ и публицист Ангел Гранчаров родился в городе Долна баня, Софийская область, Болгария. Окончил в 1983 году философский факультет Санкт-Петербургского (тогда Ленинградского) университета. Работал преподавателем философии в Пловдивском университете имени Паисия Хилендарского. В 1992 году создал и руководит до сих пор Центром развития личности HUMANUS, который разработал концепцию и воплотил ряд инициатив полной реформы болгарского образования, в частности философского. Автор многих философских и психологических книг, а также книг, рассматривающих проблемы философии истории и политики в болгарском и европейском контексте. Некоторые из его книг: «Жизнь души: психология», «Универсум свободы», «Искусство мысли», «Таинство жизни», «Искусство жить: этика достоинства», «Эротика и свобода», «Искусство свободы», «Курс лекции по философии», «Болгарская душа и судьба». Ангел Гранчаров в последние годы – активный блогер, ведущий образовательные и политические блоги и блоги для дискуссии. С 2009 года он руководит в качестве главного редактора философский журнал ИДЕИ, который издается для стимулирования личностного, идейного и духовного развития болгарской молодежи.

Господин Гранчаров, ситуация в Украине и Болгарии за многими параметрами похожие между собой. Но Еврореволюция показала, что украинцы готовы сменить систему власти. Как вам видится ситуация в Украине с Болгарии?

Во-первых хочу поздравить так смелые и твердые украинские борцы за свободу и демократии, за европейский путь развития братского украинского народа! Я вами, дорогие друзья, восхищен, я вас уважаю, я за вами радуюсь, потому что вы дали вдохновляющий пример всем нам, для которых такие вещи как свобода, демократия и достойнство личности и нации что-то означают! Свободолюбие украинских борцов за новую европейскую Украину удивило весь свободный мир – все симпатий за вами, ваша борьба нас вдохновляет, нас, болгарских борцов за европейскую Болгарию, за европейский путь развития Болгарии. Спасибо вам, вы для нас так многое сделали – вашим примером, вашим мужеством, вашей так благородной борьбой, вашим стоицизмом.

А иначе Вы правильно рассуждаете, ситуации в Украине и в Болгарию очень похожие, почти идентичные. Хотя Болгария уже вошла в Европейский союз, это не по вкусу „Большого брата”, имею ввиду Кремль и таваришч Путин. Путинская имперская Россия сделала все, что в ее силах, предотвратить вступление Болгарии в Европейский союз и НАТО, она активизировала и дала бешеные деньги своей агентуре чтобы оторвать Болгарий от западното мира свободы и демократии, но все таки не успела этого постичь. Конечно, она не отказалась с потерей Болгарии и начала действия чтобы ее снова отвоевать себе. У нас для этого создали кучу промосковских партий, финансированные директно с Москвы, это прежде всего ксенофобских, националистических, национал-социалистических, антиевропейских партий. Много денег было брошено для того чтобы еллиминировать с политической жизни традиционные проевропейские и правые партий, партий с правой политической ориентации, такие как Союз демократических сил и Демократы для сильной Болгарии.

Эта акция увенчалось наконец с удачей: ни одна из этих партий не вошла в Парламент, а естественный лидер правых сил в Болгарий, премьер-реформатор Болгарии Иван Костов, который именно имеет решающий вклад для перемены гео-стратегической ориентации Болгарии к Западному миру, был вынужден отказаться от дальнейшего участия в политической жизни Болгарии.

Мне кажется, что и в Украине тот же самый процесс, хотя и в более ранной фазе: Москва также делает все чтобы не потерять Украину, чтобы не допустит повторения „плохого болгарского примера”, именно, не допустить чтобы и Украина вошла в Европейский союз и в дальнейшем и в НАТО. Именно эти аспирации Моквы делают ситуацию в обоих странах идентичной: и в Украину, и в Болгарии идет борьба за европейский путь развития, за приобщения к западному миру свободы, демократии, личностного и национального просперитета. И здесь я хочу сказать что-то, что по моему очень важное.

У нас, в Болгарии, управляющая кагебистская руско-болгарская олигархия и мафия, которая владеет ключевые секторы экономики, все медии, теперь уже и Парламент, сделала все что в ее силах чтобы дискредитировать демократию, сделать так, чтобы слова „демократия”, „демократ” и даже „свобода” стали что-то вроде ругательными словами; возникла мифология, что все страдания, вся наша бедность, все испытания являются следствием, результатом и продуктом „плохой демократии” и „плохими демократами”. Конечно, спасительный путь в этой мировозренческой системе видится в путинисткой авторитарной модели, именно в кардинальный отказ от ценностями свободы и демократии. Для этого сделали, успели сделать следующее: то подобие демократии, что они успели создать, имеет крайне аморальный облик, потому что ложь, кража, преступление связываются уже с демократии и с демократами. У нас „смена системы” воспринимается теперь со стороны широких народных масс как отказ от демократии, понимаете ли вы как ужасно это?

Да, не отказ от фальшивой, извращенной и антидемократической по свое сути оллигархичной и мафиотской системы, а отказ от демократии как таковой, которая представляется как „изначально порочной” и „неподходящей” для нашего уникального „православно-славянского мира”, именно для постсоветского мира, мира, принадлежащего имперской России. И спасение в этих условиях одно: отказатся от „гнилого западного мира” и вернутся под крылом путинской имперской России, где „твердая рука” самодержца воздаст добро всем, исправит все неправды, востановить справедливост и так далее. Идея простая: для „уникального славянско-православного мира” демократия противоестественна, она негодная, нам свобода не нужна, мы счастливы только если все мы рабы, а властвует только один, мудрый, строгий, но справедливый автократор и диктатор вроде Сталина-Путина.

Вот каким образом коммунистическая и кагебисткая олигархия идеологически обосновала претензии на свое вечное господство. Мне кажется, че аналогичные „идейные” процессы идут и в Украине, и в Болгарии, а все мы знаем, что в конечном счете идеи движут мир. Так в настоящем моменте важно то: осознать эту подмену, эту фальшификацию, понять тоже, что вырожденная демократия не есть демократия, а отрицание демократии, что задача не отказатся от свободы и от демократии, а сделать все, чтобы воспитывать автентичное демократическое сознание и свободолюбивый менталитет, создать все условия чтобы родилась автентичная и хорошо функционирующая демократическая система.

Если надо менят систему это означает что надо менят абсурдную, анахроничную, вырожденную, антидемократическую олигархичную систему путинисткого толка и работать для создания и порождения автентичной, подлинной и хорошо функционирующей демократии. Я думаю, что люди, которые стоически протестируют на вашем киевском Майдане, на Евромайдане, и наши болгарские борьцы для сохранения и углубления евроепейского пути Болгарии, которые вот уже более 190 дней каждый день на улицах Софии и больших болгарских городов, хорошо понимают все это, это именно и их вдохновляет. Они работают для рождения новой Украины, свободной от имперской опеки России, а также и за рождения новой Болгарии, тоже свободной от унизительной зависимости со стороны имперской России. Это сама внутренная суть произходящего, на мой взгляд, в Украине и в Болгарии.

Может ли украинский опыт быть полезным для болгар?

Очень полезный ваш украинской опыт для нас, болгарских европейцев, которые твердо решили не допустить восхождение коммунистической и имперской путинисткой диковизны в своей стране. Мы друг друга так или иначе поддерживаем и своей борьбой вдохновляем, потому что наша борьба общая, за одни и те же идеалы и ценности. Пример Болгарии для украинцев показывает следующее: никогда народ не надо сидеть, сложа руки, и только наблюдать своеволия управляющих, потому что в какое-то время окажется, что под вопросом оказываются самые базисные постижения и плоды демократии и свободы; за свою свободу человек и народ должен бороться каждый день. Если этого не делаем, если допустить чтобы успокоится, если аппатия овладеет нас, то все начинает быстро дегенерировать, потом надо снова и снова бороться даже и за то, что давно уже отвоевали, но из-за своей пассивности потеряли.

Пример свободолюбивых европейских украинцев для нас, болгар, показывает по моему следующее: надо боротся изо всех сил за свое будущее, надо быть единными, надо не жалеть ничего для этой так благородной борьбы за свободу и человеческого достойнства! Наша общая борьба всущности за это, что оченя простое, но зато сама истина: наша борьба именно за достойной человеческой жизни – потому что достойная для человека жизни это свободная жизнь. Мы хотим жить как живут европейские народы потому что хорошо знаем и верим, что такая жизнь и для нас возможна: такую жизнь можно иметь только если быть верными всех тех принципов и ценностей, что лежат в основания европейской, эвро-атлантической или западной цивилизации свободы и демократии. Вот этого по моему вы нам показали, дали нам вдохновляющий пример, за это вам спасибо, дорогие украинские братья и сестры, что показали такой героизм и стоицизм на вашем Евромайдане! Мы не хотим руско-путинисткий среднеазиатский путь развития, для нас органически неприемлем евро-азиатский „славянофильский” путь господина кагебиста Путина, который он не просто предлагает, но и хочет наложить его нам силой, шантажем и взятками; так не пройдет, этого не будет!

Как бы вы могли охарактеризовать политическую жизнь в Болгарии?

Болгарская политическая жизнь в последных лет и особено в последных месяцев показывает слишком обеспокоителных явлений. Я постараюсь представит все как есть, то есть постараяюсь сказать правду о произодшедшем.

Во первых, демократия стала лишь видимость, лишенная смыслом процедура, она ушла к черту. Управляющая до мае месяце „правая” партия ГЕРБ во главе с Б. Борисова (однако она потеряла власть на последных выборов, что состоялись 12 мая 2013 года), которая специально было создана для так желаемой олигархии политической модели, произходит из среды так называемой организованной преступности, иначе говоря, из среды мафии, из среды бандитов. Сам Бойко Борисов вел себя как глава мафии, мафия овладела государство: в других государствах есть мафия, у нас сама мафия имеет себе государство. Они, эти мафиоты (или мафиозо?), иначе говоря, бандиты без капели смущения показывают и демонстрируют свой антидемократический манталитет во всех, что они делают.

Другие две партий олигархично-мафиотского политического статукво в Болгарии это БСП (бывших нереформированных коммунистов), партия турецкого меньшества ДПС (созданная агентов коммунистической Государственной безопасности Ахмед Доганом) и националистическая ксенофобская партия АТАКА, которая директно финансируется Москвой, она существует наподобие партии господина Жириновского в путинской России. Сами убеждаетесь, что у нас, в Болгарии, наконец кагебисты успели создать точно такой же как и в путинской России олигархичный модель. Наш родной Путин – это господин Бойко Борисов, глава партий ГЕРБ, что означает „граждане за европейское развитие Болгарии”, но это придумано для заблуждения немыслещей, слабоумной части эллектората.

Главная их цель тружеников этой оллигархично-мафиотской модели, как и положено, грабить государство и народ, обогащатся. Говорят, что несколько месяцев назад сам Бойко Борисов отметил в кругу своих ближайших друзей свой первый "честно заработаный" 1 000 000 000 евро.

У нас широко распространено эта "демократическая практика": покупать за деньги голоса малообразованных выбирателей на выборах, прежде всего среди цыганского населения страны. Б. Борисов однако начал покупать себе директно даже недостающих ему народных представителей, именно депутатов в Парламенте, начал также покупать за деньги целые парламентские группы! Таким образом он мог управлять страной более чем 3,5 года, хотя на выборах он не имел парламентское большинство. Коммунисты с БСП также мафиоты, но с другого, „левого” крыла иначе единной в своих поползновений чекисткой руско-болгарской мафии. То же самое можно сказать и о агентов, что правят ДПС и пророссийской партии АТАКА, чей лидер Сидеров, бывший журналист-самоучка, очень любить дорогое шампанское и дорогие сигары, а также любить спать и гулять в самых дорогих парижских отелей и пляжах экзотических странах, хотя иначе большой „друг” самых бедных и самых малоумных граждан Болгарии.

Но то, что самое обеспокоительное, ето следующее: власть, управляющие, начали симулировать и дирижировать "протесты на улице", чтобы показать "что хочет" народ, а народ, таким образом, "хочет" всегда то, что выгодно именно им. Так например правительство Бойко Борисова симулировало и организовало в более чем 10 крупных болгарских городов, отметьте, одновременно, "демонстрации" с требованием запретить исследования есть ли на болгарской територии так называемый "шистовый газ"!

Наблюдатели тогда отмечали с основанием, что эти "спонтанные демонстрации" были организованные не без участия и российской "пятой коллоны" у нас, потому что они слишком удобные для российского интереса, именно держать Болгарии в полной энергийной зависимости, в робстве, что касается энергийных природных ресурсов, которые Россия продает нам на самых высоких, на самых дорогих ценах во всем Европейском союзе.

Значит просто покупают среди криминалов, среди фенов футбольных команд люди, которые потом симулируют "народный гнев", кричая громко на улице то, что за что им заплатили. Правительство удобно воспользовалось этих "народных демонстрации" и запретило поиски так называемого шистового газа! В один момент, снова в связи с интересами России – а цель России сделать так, чтобы Болгария вышла с Европейского союза и НАТО! – начался процесс полной дестабилизации страны, потому что решили, что пришло время изменить ее гео-стратегическую ориентации, вернуть ее в орбиту имперско-путинской России.

Чтобы реализовать эту заветную цель несколько раз пробовали провоцировать конфликт между болгарским населением и цыганском меньшиством, т.е. провоцировать слишком опасный етнический, наподобающий югословенских конфликтов в конце, в последном десятилетии ХХ века. А когда сам Бойко Борисов сделал шаг против коренных интересов России, именно запретил строительство ЯЕЦ "Белене" (ядренной централы), тогда пророссийские силы организовали ему "спонтанные народные протесты" и успели свергнуть его самого с власти: на проведенных досрочных выборов пророссийские силы воглаве с нереформированной коммунистической партии получили полное большинство и теперь в Болгарии началась великая борьба за сохранения ее прозападной ориентации страны.

Получилось однако так, что в Парламенте не попали автентичные и традиционные прозападные и демократические партий, теперь там только пророссийские силы и популист и демагог Бойко Борисов, который, хотя и потерял власть, имеет самую крупную парламентскую группу. Он имеет много депутатов, хотя и не имеет идей, кроме одна, самая сокровенная: обогащатся за счет государства, за счет народа. Мафиозо остается мафиозо до конца своих дней. Слишком глупо выбирать за управника "бывшего" мафиозо, потому что, оказывается, "бывших" мафиозо, кажется, нет...

Это угрожает молодой болгарской демократии?

Молодая болгарская демократия прервала свой полет, она теперь переживает страшную агонию. С ней погаврились, ее унизили. Народ ни к чему уже не верит, имею ввиду болшинство народа. Его манипулируют, давая ему только хлеба и зрелищ.

Медии, средства массовой информации полностю под контролем правящей российско-болгарской и кагебисткой мафии и олигархии, которая, всущности, и не теряла власть за все годы болгарского перехода от коммунизма к демократии, исключая период, когда на два раза управляли прозападные правые силы, именно период 1991-1992 г. и 1997-2001 года. Которые именно сделали так, чтобы Болгария вошла в западный мир, стала членом Эвропейского союза и НАТО.

Теперь в конечном счете у нас кагебисткая мафия соумела постич невероятный триумф: Болгария под полном ее контролем, в Парламенте на 100% только их верных слуг! Остается осуществить и реализовать самую дорогую, заветную цель: оторвать Болгарию от западного мира свободы и демократии и вернуть ее в российской орбите, именно превратить ее в Задунайскую губернию Российской империи.

Демократические силы однако, хотя и не имеют подобающего влияния среди одурманенного народа, будут боротся со всех сил чтобы этого не случилось. Эта и настоящая трагедия болгарского народа уже второго века: его полет к свободе и демократии, к европейском ценностном космосе и к просперитету встречает самый сильный и коварный враг в лицо деспотичной России, которая считает, что имеет право распоряжатся с судьбой болгарского народа. Судьба Болгарии родственна, мне кажется, судьбе многострадального украинского народа.

Надо отметить что-то очень важное: с июне месяце у нас каждодневные протесты проевропейски настроенных сил и граждан, да, каждый день, вот уже более 190 дней эти болгарские свободолюбцы протестируют, иногда на улице не так много людей, иногда по улицах Софии выходят детятки тысяч людей, но каждый день у нас есть протестов, это тоже очень вдохновляет. Каждый день! Очень активные так называемых ранобудных студентов, которые оккупировали свои университеты, которые в первых рядах претестирующих, это молодые люди, которые хотят морали в политике, хотят, что Болгария стало хорошее место для достойной человеческой жизни. Для жизни, достойной для болгарского европейца. Увы, у нас до сих пор не вышел на улице так называемый „массовый болгарин”, который всущности не выходит на улице потому что его сознание опорочено тех нигилистических представлений, которые внедряют там оллигархические медий, именно, что ничего нет смысла, что „демократия – зло”, что „Европа нам ничего особое не дала, а вот, таваришч Путин дал нам даже свое доброе средце!” и прочие скудоумия.

Господин Гранчаров, чтобы вы хотели пожелать в канун Нового 2014 года украинскому народу и нашей Еврореволюции?

Хочу пожелать братскому украинскому народу и украинской Еврореволюции ПОБЕДЫ в вашей и нашей – и именно в нашей общей! – так благородной и вдохновляющей борьбе за человеческой жизни и человеческого достойнства! Борьба за свободу – самая вдохновляющая борьба. Я уверен, что мы будем победить – потому что правда самой жизни подкрепляет нас. И потому и нельзя не победить.

Всущности, то, за что мы боримся, для него и единственно стоит жить. Так и подобает жить человеку, все остальное не заслуживает считать его жизнью. Истина, добро, свобода, разцвет личности – все это взаимосвязанное и именно оно одухотворяет нашу жизнь, заслуживающей называть ее человеческой. Я уверен, что нет на земле силы, что может противостоят человеческому стремлению к свободе и достойной жизни, потому что сам Бог создал нас такими – и сам Он хочет чтобы мы остались такими. Силы зла и мракобесия не имеют онтологическое превозходство над самим Богом, это и незыблемая гарантия, что ничто не может удержать наше стремление к свободе – даже ракеты господина Путина ничто в сравнений с непомерной мощи самого Бога, нашего Создателя!

У нас теперь праздник Рождество Христово, желаю Вам встретить того же праздника по вашем религиозном календаре с верой в своей правоте, в правильность того пути, по котором идете вы, дорогие украинские борьцы за свободы! Удачи, личного счастья, любви вам желаю наконец, потому что «если вы любви не имеете, ничего не имеете»…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

неделя, 22 декември 2013 г.

Алтруистичен и колегиален жест на солидарност и подкрепа

Препубликувам ОБРЪЩЕНИЕТО-ПРИЗИВ на г-н Райчо Радев единствено с оглед да влезе в печатното издание на моя блог, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ, а също така и като факт на живота, който заслужава да бъде регистриран. Разбира се, това, което той пише, е свързано с ония истории от моето житие-битие в последните две години, които най-внимателно съм описал в своя дневник - на когото предстои издаването в хартиен вариант, като книга. И с които читателите на този блог са добре запознати. Затова текстът на г-н Радев заслужава да влезе и в тази бъдеща книга за реалните и така нелеки проблеми на българското образование и училище. С оглед на това читателите на моя блог заслужават да се запознаят и с реакцията на г-н Радев. Не крия, че ми се ще повече хора да прочетат неговия текст, полезно е; това е една допълнителна причина да го публикувам и тук:


Обръщам се към МОН и персонално към министъра на образованието и науката, към НПО–та, свързани с образованието и персонално към техните председатели, към Омбудсмана на Република България, към гражданите и медиите в страната ни и ги призовавам:

1. Предприемете действия за спасяването на учителя, човека, професионалиста, новатора, твореца Ангел Грънчаров от Пловдив;

2. Направете нужното, според пълномощията и влиянието си, да бъде преустановена кампанията на директора на ПГЕЕ-Пловдив за дискредитирането и уволнението на Ангел Грънчаров, да спре недостойния административен тормоз спрямо него, провеждан в последните две години;

3. Узаконете творческата и иновативна работа на Ангел Грънчаров под формата на преподавателски експеримент.

Защо трябва да защитим Ангел Грънчаров и да го съхраним за образованието в България?

1. Предан е до себеотрицание на работата си като преподавател по философия;

2. Подчинява работата си като учител и живота си на безкористни мотиви в полза на прогресивното, отговарящото на нуждите на съвременността образование и възпитание, на духовния и личностния напредък на българската младеж - бъдещето на България;

3. Той е непреклонен борец за утвърждаването на нова философия и стратегия на образованието в България и на нова нормативна база на неговото функциониране, с оглед разгръщане на личностния потенциал на младежта;

4. Педагогическото му взаимодействие не е формализирано единствено в рамките на училищното образование, а се мотивира и осмисля от по-дълбоки ценностни, идейни и духовни предпоставки, с оглед да предизвиква у учениците мотивация и осмисляне на живота и на процесите също така и извън училището;

5. Не само теоретично и идейно разработва и заявява необходимостта от нова философия на образованието, от нова стратегия и от нова организация и методика, както го правят много НПО-та и техни активисти, но подчинява конкретната си работа на действителното, на практическото налагане на основните и съществени принципи на тази философия, стратегия и методика; прилагайки на практика тези нови методи, той обаче влиза в неизбежно противоречие със старата, ретроградна и несъвременна нормативна база на МОН, поради което е уязвим за тесногръдото и късогледо управленско-административно и бюрократично войнство в България;

6. Изработва, прилага и теоретично обосновава нови, иновативни и перспективни методи на обучение, отговарящи на коренните образователни и личностно-духовни нужди на съвременните млади хора;

7. Изработва и творчески прилага свои учебни помагала по преподаваните в гимназиалната степен философски дисциплини, съобразени с ДОИ, създадени на основата на прекия му и дългогодишен преподавателски опит, някои от тях одобрени, други неодобрени от МОН, но винаги влизащи в дълбоко противоречие с официално налаганите стереотипи и с господстващия анахроничен манталитет в рамките на бюрократично-административната, командна образователна система, което именно и поражда конфликти;

8. Неговата борба съвпада с формално декларираните идеи и цели на образователните чиновници (вж. министерската Концепция за нов закон за образованието), но за разлика от тях той ги е приел и ги реализира като свое вътрешно верую, като своя практическа и действена кауза;

9. Осмисля социалните, политическите, икономическите, педагогическите, образователните и други подобни проблеми на България и опредметява своето мислене в поредица от книги за проблемите на образованието, които остават неоценим източник за бъдещите изследователи на нашето съвремие, а именно книгите:

Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България (пълен вариант), съществува и съкратен, издаден на хартия вариант в две издания вече;

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)



ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (виж и ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ - 2 (Приложения), издадени и в две хартиени издания


Автор е и на много други учебни, методични, теоретични, практическо-приложни и прочие материали, книги, лекционни курсове, семинари, учебни помагала по философските предмети, монографии и т.н., съвсем свободно достъпни в интернет, в неговите образователни блогове, за ползване от ученици, студенти, млади хора и от всички интересуващи се. Всичкото това богатство може да се намери ЕТО ТУК.

10. Внася съществена дан като обем и като съдържание в критичното осмисляне в книгите си и най-вече в блога си и така стимулира активността на много граждани и млади хора както в страната, така и по света;

11. Готов е да приема аргументирана и неголословна критика и да коригира грешките си, стига да е убеден че греши; особено в случаите на прибързана и импулсивна емоционална реакция;

12. Той е един от малкото хора, които са готови да следват примера на Сократ, именно да изпива ежедневно по горчива глътка от чашата с антидуховна отрова на болния обществен организъм;

13. Вярва в Бога, в Неговата справедливост, Истина и Свобода и то с една дълбоко осмислена, проникновена до основанията, философска, човечна и разумна вяра; не са много духовните учители в посттоталитарна България, не са много и хората с такава искрена и чиста вяра, не бива да допускаме точно те да бъдат мачкани, гонени, дори убивани;

14. Готов е да пожертва приятелството, любимата си работа, здравето си, а дори и живота си в името на истината, което определя крайната му неотстъпчивост - когато е убеден в правотата си, в потребността от защита на ония свещени принципи, за разпространението на които в съзнанията на съвременниците философът е длъжен да работи неуморно;

15. Участва активно в осмислянето на социалните събития и процеси в страната ни, в осмислянето на националните, европейските и световните цивилизационни процеси, с което допринася за гражданското образование и пробуждане - и то не само на младите хора, на учещите, но и на всички останали;

16. Доказано е личностното му присъствие в духовното пространство на образованието, политическия анализ и коментар, културата; той е един от най-активно пишещите блогъри на страната - неговият блог HUMANUS е един от най-посещаваните в страната;

17. С присъствието си стимулира гражданската активност на своите ученици и колеги, на блогърите, на граждански ангажираните българи, на критично мислещите българи в страната и по света;

Нека да подкрепим един човек, който милее, влага ум и сърце и работи всеотдайно за образованието и доброто бъдеще на страната ни - чрез активиране на нейния човешки, духовен и личностен потенциал!

Призовавам да подкрепят това мое обръщение за солидарност и подкрепа всички ония, които искрено вярват във възможностите за утвърждаване на ново образование и перспективно бъдеще на младите в България! Моля, който споделя моята позиция и иска да се присъедини към моя призив, нека да подкрепи апела ми институциите да се намесят и да спрат административното преследване и психически тормоз спрямо този учител!

Нека всеки, ако желае и ако съвестта му го налага, да се подпише под този текст, под формата на коментар или по друг начин, като разпространи това обръщение сред своите съмишленици, приятели, познати и колеги.

Да съхраним творческото начало в българското образование!

22 декември 2013 г.

РАЙЧО РАДЕВ, учител по философия, пенсиониран директор на Спортно училище „Олимпиец“ в Перник

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Тормоз върху учител от страна на отечествения фронт на администрацията и буйстващите, насърчаваните от нея хулиганстващи ученици?



Публикацията ми от вчера със заглавие Да направим нужното и да свърнем от пътя на провала - та да тръгнем съвсем осъзнато по верния, по добрия, по спасителния път предизвика някои отзиви, които са начало на една интересна дискусия по повдигнатите в нея проблеми. Тази публикация касае един "несъществен", при това дори "личностен" въпрос, поради което изобщо не е популярна във Фейсбук. Заради което аз си позволих да критикувам своите фейсбук-приятели (на брой 5 000 човека, сред тях и доста видни хора!). Ето първо въпросната критика, а пък по-долу можете да прочетете и коментарите, които намирам в блога си:

Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всички свои приятели (на хората от моя списък), че показаха такова единодушно безразличие към "личния проблем", който описвам и представям в тази своя публикация. До този момент само на един човек (!) му е харесал този текст. (Публикация, с извинение, за... гъза на Азиса ще предизвика къде-къде повече отзиви!) Това все нещо говори.

Разкъсват наглеците някъде, стъпкват някоя личност, гаврят се с нея, но нас, българите, това изобщо не ни впечатлява: да мре, майната му, личността няма никакво значение, ний мислим, видите ли, "глобално"! Такива, за жалост, сме. Точно на най-важното най-малко внимание обръщаме - и дори го игнорираме.

Ето затова и оправия в българския дом няма да настъпи. Докато не успеем да надмогнем тази поголовна комуноидна психика. Страшно е! Бъдете здрави!

А ето сега и самите коментари в блога, които могат да станат отправна точка на една дискусия; въпреки че мнозина по нашия славен български обичай са се изпокрили като плъхове в дупките си и малодушно мълчат:

Анонимен каза: Няма ли как да биете шута на това отвратително училище, Грънчаров?! Подобно отношение към преподавател е повече от кретенско. Здравето е най-важното, имате и семейство! Не се занимавайте с такива лекета като директорката си и тия ученици. Няма ли как да си намерите работа в друго, по-цивилизовано училище?! Тотю

Bacho Кольо каза: "Ний знаем какви хора бяха навремето изпращани да учат в СССР"!!!

В общи линии в СССР изпращаха интелигентни пичове. Например - мен. Грънчаров, преди две седмици най-доброжелателно те посъветвах да си търсиш работа другаде. Един колега ти казва "да му биеш шута на това училище". Ти няма да издържиш дълго в тая обстановка.

Ангел Грънчаров каза: Няма как да си намеря друга работа. Пък и дори като учител в друго училище. Но и да имаше как и къде, пак нямаше да го направя. Аз не съм дезертьор. Аз съм борец. Освен това моето училище не е нечия бащиния - та аз да бягам от него. Нека други да бягат. Аз оставам. Няма за какво да бягам. Няма да сбъдвам така лесно най-свидните копнежи на моите, да ги наречем така, "врагове". Изпълнявам си дълга - това не е грях. Ще стоя на поста си до последната минута. Ще се жертвам. Човек за едната част си заслужава да живее. Малодушието ми е органически неприсъщо...

Анонимен каза: Подобно поведение от страна на ученици към учител преди 1989 беше немислимо, но това не е свързано само с комунизма, защото е било още по-немислимо преди 1944, а пък преди 1878 в старите български училища напълно изключено. Младежите във всички времена традиционно са упреквани от по-възрастните поколения в деградация, но упадъкът на нравите действително е факт и при това световен феномен. Владимир Левчев за злополучното си учителстване в Америка:

„Една година преподавах и като гимназиален учител, което беше най-ужасното нещо, което ми се е случвало. Училището беше… в много беден квартал и там се сблъсках с неща, които преди това бях виждал само по филми. Деца на по 17-18 години, които вече са в банди, които са отглеждани от самотна майка, бащата примерно е в затвора, или пък - от баби и дядовци. Те бяха неконтролируеми. Ставаше въпрос за физическо оцеляване, целта беше включително да не се избият…Там деца, имащи желание да научат нещо, са смазвани от самата среда. Имаше например едно момче, дошло от Нигерия. Първите дни седеше на първия чин, вдигаше ръка и ми говореше на „сър”. Но всички така му се подиграваха, че той бързо започна да се адаптира, да идва в клас с тъмни очила, смъкнати панталони, слушалки на ушите и „танцова стъпка”. И да не слуша.

Променила ли се беше България, когато се върнахте?

- Страшно. Хората не си дават сметка, че при едно сравнение това е все едно друга страна. Когато нещата стават бавно не ги забелязваме. Но аз видях промените изведнъж. Когато се върнах, все едно се озовах в друга страна. Някои хора ще се възмутят от това, което казвам, понеже има толкова българи на прага на бедността, но в началото на 90-те години мизерията беше видима по улиците, магазините пустееха, беше неуютно… Аз изпуснах чудовищната криза от времето на Виденов. На мен впрочем ми е много неясна тази ненавист към Костов, който спаси България от тази катастрофа. Сега, макар и най-бедната страна в ЕС, поне сме европейска нация, колкото и абстрактно да звучи това. А относно това, че е имало грешки и слабости - при кое друго правителство не ги е имало?...

- Липсва ли ви Америка?

- Честно казано не. Естествено, има хора, приятели, спомени, които са мили. Когато синът ми беше по-малък и бяхме по-млади.» (Край на цитата)

А иначе макар и емоционална литература като философ би трябвало да опитате да приемате ударите на съдбата именно философски, макар че това е лесно да се каже, но мъчно да се стори.

Анонимен каза: Доколкото зная, г-н Грънчаров Вие по време на учебен час сте служебно лице. Ако някой ПО ТОВА ВРЕМЕ Ви пречи да си вършите работата и Ви нарича с обидни думи, просто се обърнете към Прокуратурата. Тя ще прецени нарушен ли е законът и какво следва да се предприеме. Недейте да се разправяте с Пед. съвети и прочие. Това са оръдия на администрацията.

Анонимен каза: Да покажеш среден пръст на идиотите и да им биеш шута не е НИКАКВО малодушие. Съвсем разумна и достойна постъпка е.

А. каза: Да кажа за проблемите ти в училище - такъв ученик, дето пляска обиди на учител, във всяка развита западна държава ще изхвърчи от училището, послe и от следващото... Ако би настоявал да ходи на училище обаче - истината е, че такива почват да пушат на 14 години и напускат и сами...

Чудно тоя твой дръвник-ученик защо ходи въобще на училище - за да тормози тебе ли, това е като партийно поръчение, същите хаймани не взеха ли властта на 9.IX.1944?

Напр. престъпник Добри Джуров - осъден на смърт терурис (правописа нарочен), после изкара 45 години като министър... ?? Това само в Абсурдистан може да стане... Твоят казус с наглия безмозъчен ученик е също така единствено възможен в Абсурдистан... А в Саудитска Арабия сигурно ще изяде 50 тояги, то за такъв имбецил това е и най-подходящо...

Анонимен каза: Здравейте г-н Грънчаров, от известно време следя развитието на отношенията Ви с училището, но едно нещо ми отбягва. Никъде не написахте как Вие провокира(х)те учениците да Ви говорят така? В постовете Ви виждам само една неосмислена защита чрез нападение. Интересно ми е как останалите учители успяват да се справят с всеки един клас, а Вие все не можете да се справите с 2 класа. Нали сте философ, предполагам, че можете да предразполагате хората/учениците да говорят с Вас? Мога да Ви кажа, че методите Ви на преподаване са някак си, как да се изразя, нападателни, предизвикателни. Вие сам бяхте казал, че глупавият човек се защитава чрез нападки, а Вие сам се защитавате така?!? Интересно ми е да чуя отговорите на моите въпроси, но не искам да започнете да се защитавате както в по-горните редове, искам малко по-философски отговор,ако е възможно? Благодаря!

Ангел Грънчаров каза: Благодаря Ви за въпросите и за чудесната позиция! По интересен начин се опитвате да прехвърлите вината върху мен - това е много мило. Ще Ви отговоря, разбира се!

Никак не съм провокирал учениците ми към такъв род поведение - говоря за въпросните "изцепки" на неколцината ученици. А иначе поведението на съответните два класа като цяло може да не обясни така: ний, българите, обичаме да гледаме сеир, това е доста вълнуващо зрелище, ето, когато някой накъде си позволи да мачка, да унижава някоя личност, това е доста приятно шоу, мнозинството от хората не само се радват, но и се чувстват длъжни, дето се казва, да хвърлят "съчки в огъня", да поддържат огъня на кладата, на която се пече и пържи съответната личност. (То и вий лично така постъпвате в този момент, за което следва да Ви поздравя: типичен българин сте, бравос! Апропо, защо не си написахте името, защо излизате анонимно, уж сте защитник на някакъв морал, а сам постъпвате все пак твърде аморално!)

Та това е. Никак не съм предизвикал тази агресия на въпросните ученици. Пропуснал сте да вземете предвид, че аз идвам на работа след 8-месечно отсъствие по болест и това са първите ми часове. Тъй че не може, няма как да се е трупало някакво напрежение в резултат на мои "неправилни" действия, което, видите ли, сега да се е отприщило - и затова учениците да са ми така гневни. Сфащате ли?

А това доколко моята "защита" била несмислена, и то "... чрез нападение", бъдете така добър (така добра?) да признаете, г-жо адвокат, че това, което на вас лично Ви изглежда несмислено, това не е достатъчно основание да се приеме, че то наистина е такова, че то е, видите ли, несмислено в действителност, по принцип и по начало. Искат се, за да схванете точния смисъл на случващото се, да имате на разположение в душата си някои ценности, които, явно, Ви липсват - поради което всичко възприемате в изкривен вид. И затуй се мъчите да прехвърлите вината върху мен, захващайки се да защищавате една обречена в морално отношение мисъл: че въпросните вилнеещи ученици, видите ли, били предизвикани за поведението си от преподавателя. Нарушавате презумпцията, че преподавателят или учителят - говоря за истинския, отговарящия на мисията си преподавател, аз, за да Ви подразня малко, ще кажа, че се смятам за точно такъв! - винаги работи за доброто на учениците и винаги е добронамерен. Независимо от това дали някой ще му признае такава една добронамереност. Както и да е. Пък и учениците трябва да научат нещо простичко: че всеки следва да поеме пълната отговорност за постъпките си, без да се опитва да увърта, да прехвърля вината другиму. Както, прочее, се опитвате да правите в момента и Вие самата (самият?).

А, да не забравя и това: другите, видите ли, се били "справяли" с класовете, само аз не съм бил могъл да се "справя"! :-) Ключовата дума е "справя"? Тя показва характера на дидактиката, която отговаря на Вашите, простете, доста архаични и ретроградни представи за това, което става в училище. За никакво "справяне" не може да става дума, уважаема г-жо (г-не?), в днешните условия. Ситуацията е такава, че авторитарното "справяне" чрез потискане на напреженията е утопия, е глупава стратегия. Други неща са интересни в тия отношения в днешно време. А именно: диалог, сътрудничество, разбиране, човечност на отношенията, толерантност и пр. Авторитарните практики дават мним резултат, истината е в толкова ненавижданата от някои демокрация. И в демократизацията на училищния живот. Това, че само при мен, видите ли, учениците, пък макар и в не дотам адекватна форма, открито и свободно изказват какво те мислят, щом си позволяват такъв един лукс, е доста добър, простете, атестат за моята личност като преподавател. По-добре ли щеше учениците ми тъпо да мълчат - в условията на тоталитарната идилия?! Тъй че "справящите" се би следвало да се запитат за някои неудобни въпроси - и да се поучат от... "несправящите" се като мен. Както и да е. Едва ли ме ме разбрахте...

Интересно е, че с репликата си Вие все едно откривате нещо като заседание на "народния съд" (или поне "другарския съд"), което трябва да докаже, че жертвата, в случая аз, напълно си заслужава (си е заслужила) тормоза от страна на обединения отечествен фронт на администрацията с буйстващите, насърчаваните от нея хулиганстващи ученици - нали така излиза, нямате ли поне достойнството това да осъзнаете? Но това, както казах, зависи от едни такива "мъгляви" неща като ценности, морал, съвест, някои хора, явно, имат проблем точно в тази личностна сфера, затова и правят именно като Вас: добре скрити зад дебелия дувар на анонимността подемат атаки и канонади с оглед да подпомогнат наказването на доброто - и оправдаването на злото. Но това, простете, г-жо (или г-не?) е извратено, нима не го съзнавате?

Бъдете също така спокоен (спокойна?), аз като философ много добре се разбирам с огромната част от човечеството. Имам длъжните за това умения. Само дето имам една особеност: безкомпромисен съм към проявите на аморализъм, към лъжците най-вече, а в страна, където лъжците и лицемерите са мнозинство, където малодушните хора задават тон на общия живот, хора като мен биват приемани за крайно неприятни, дразнещи, непоносими даже. Но Вие и това, простете, няма как да го разберете. Щото Вие, явно, принадлежите на друг човешки тип - и Вам нещата изглеждат съвсем иначе. Поради което се опитвате всичко да изопачите. Това говори добре за морала, от който се въодушевявате. Липсата на морал трудно може да се скрие, уважаема г-жо (уважаеми г-не?)!

Бъдете здрав(а)! Вярвам, че сега, след моето разяснение, ще можете да спите по-добре! :-)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

събота, 23 ноември 2013 г.

Жалба до ВИВАКОМ заради подвеждаща реклама и измама



Току-що написах и изпратих до ВИВАКОМ жалба със следното съдържание:

Моето оплакване е за подвеждаща реклама, в резултат на която клиент беше подведен да сключи договор за значително по-висока цена от онази, за която се бяхме уговорили. Става дума за договор за цифрова телевизия, който майка ми Й. В. Грънчарова, възрастна жена и инвалид (сметката й е на стационарен телефон 07120 ...) беше подведена да сключи, след като аз от своя телефон (0878269488) по нейна молба разговарях с ваша служителка на номер 123. Моля да проверите запис на този наш разговор, от който ще се установи, че наистина съществува злоумишлено подвеждане с оглед финансово ощетяване на клиента. Ето за какво разговаряхме по време на този разговор, в който беше осъществено въпросното подвеждане.

Вашата служителка ми обяви, че ми звъни по молба на майка ми, с която била разговаряла току-що. Обясни ми, че е предложила на майка ми (като лоялен клиент) изгодна промоционална оферта за пенсионери-инвалиди като нея, според която тя щяла да получи услугата цифрова телевизия само за 9.80 месечна такса (за един телевизор, за един приемник; следващият приемник, ако имало такъв, трябвало да се заплаща на цена 4.00 лева). Тогава аз запитах: а дали няма да е по-изгодна течащата в този момент и широко рекламирана промоция, по която същата услуга бива предоставяна, като в първите 6 месеца на договора ще се заплаща само 50% от стойността на таксата? Девойката, която разговаря с мен по телефона от офис на ВИВАКОМ в София (както ми се представи) ми заяви, че ако се изчисли общата сума, която трябва да се плати за всичките 24 месеца на договора, ще се окаже, че тази промоция за инвалидите била значително по-изгодна. Аз не помня сега точно какви цифри тя ми прочете за доказателство, но аргументът й беше много убедителен, поради което аз се съгласих, т.е. от името на майка ми дадох съгласие да дойдат и да й инсталират сателитната чиния (антената) и останалата техника. Държа да ви уведомя също, че майка ми живее в гр. Долна баня, а аз - в Пловдив, но тъй като тя се беше уплашила да няма някакво подвеждане, беше помолила вашата служителка да звънне на мен и заедно да уговорим подробностите. Веднага след този разговор аз се обадих на майка ми (тя ползва също така и мобилен номер от ВИВАКОМ на мое име, именно номер: 087903...) и, привеждайки й толкова убедителния аргумент за изгодността на въпросната оферта, тя също даде съгласието си за сключването на такъв договор.

След няколко дни идват техниците и инсталират нужната техника. Накарали са майка ми да подпише документите, без да й обясняват нищо, тъй като всичко вече е договорено. Мина месец и когато дойде време за плащане на първата сметка, се случи така, че аз бях на гости при майка си - затова отидох аз лично до офиса на ВИВАКОМ в Костенец, за да платя сметката и да науча някои интересуващи ме подробности около толкова "изгодната оферта", която бяхме сключили. Там именно разбрах от служителката, че трябва да платя значително по-висока сума; когато казах, че майка ми е сключила договор по една изключително изгодна оферта за пенсионери-инвалиди, която се предлагала на лоялни клиенти (майка ми плаща за стационарен номер минимална месечна такса някъде около 2 лева мисля), то служителката ми отговори, че е озадачена, тъй като подобна оферта за инвалиди-лоялни платци изобщо не е имало, и затова договорът е сключен по онази другата промоция, при която именно трябва да се плаща в първите 6 месеца само 50% от стойността на таксата, но иначе таксата е значително по-висока от уговорената по телефона.

Та във връзка с цялата тази история аз желая да се оплача от приложения тук трик за подвеждаща реклама, осъществен от ваша служителка в офис в София (както тя ми се представи). Моля да проучите инцидента, да откриете (ако съществуват) належащите доказателства са случилото се (записи на телефонни разговори и текстове на договори и пр.) и да обезсилите сключения в резултат на такава нечестност договор. Желая от името на майка си да ви съобщя, че при тия обстоятелства тя не се чувства задължена да плаща таксите и да спазва условията на договор, за сключването на който е била така грозно измамена. Желая също така да ви съобщя, че при създалата се ситуация се налага да развалим нашите отношения с ВИВАКОМ, като аз също, като дългогодишен клиент на компанията, при изтичането на времетраенето на договорите ми, понеже съм възмутен от такова едно отношение към нас като клиенти (в случая аз също бях излъган, подведен и измамен, нещо повече, бях използван, за да подведа и измамя дори собствената си майка!) много ще се позамисля дали да продължа договорите си с вашата компания.

Смятам, че се налага да бъдат издирени длъжностните лица, служители на вашата компания, които си позволиха да ни измамят по този начин - и тези същите да бъдат подобаващо наказани. Давайки този сигнал, смятам, че правя добро на вашата компания, понеже ако вземете нужните мерки за недопускане на подобни прояви, вие само ще спечелите. Много ме вълнува как ще реагирате на този сигнал, и понеже държа да реагирате подобаващо, реших да дам гласност на настоящата си жалба в своя персонален блог в интернет, който е доста популярен - аз съм един от най-активните български блогъри. Ето и адреса на въпросната публикация. Разбира се, ще дам нужната публичност и на вашия отговор, стига да получа такъв, понеже системата за писмено известяване, която открих на вашия сайт, ми се вижда доста несигурна; но дано съобщението ми все пак успее да стигне до хората, до които е адресирано.

24 ноември 2013 г. ПОДПИС: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

вторник, 19 ноември 2013 г.

Нещо като защитна реч по историческото съдебно дяло, на което моя милост е подсъдим за "обидни мисли" в моя философска книга



Днес се проведе заседание на Районен съд в Пловдив по историческото съдебно дяло, на което моя милост е подсъдим - подсъдим съм за "обидни мисли", които тъжителката, именно една администраторка, едно началство в образованието и също така едновременно с това и мой синдикален лидер (!), е успяла да открие в една моя философска книга. Вкратце дялото протече съвсем неочаквано за мен: аз се бях приготвил да си изнеса своята защитна реч, а се оказа, че уважаемата г-жа Съдия отново призова двете страни за помирение и за сключване на досъдебно споразумение. Приех, не възразих да опитаме още веднъж да се споразумеем, още повече че противната страна сякаш също подкрепи такава една евентуалност, и то не наужким, а, да се надяваме, истински, честно. Ще видим, то това ще се разбере. И така сега е дадена нова отсрочка за гледане на дялото, а пък на мен ми е дадено известно време за отдих, щото, да си призная, от тия дела (вчера се води друго дело, което самата работодателка води срещу мен, по-скоро води дяло срещу самия Съд, тъй като обжалва решение на по-нисшата съдебна инстанция, което беше в моя полза), та значи, от тия дела, да си призная, ми писна, ми дойде до гушата. А ето сега писменият вариант на моето изказване, което си бях подготвил за днес пред съда, което съобщих на Съда само в резюме, вкратце:

Уважаема г-жо Съдия,

На откриването на съдебното дело уважаемият Съд излезе с постановление за определянето ми на служебен защитник. До този момент, сутринта на деня, в който е насрочено заседанието, аз не съм уведомен за това кой е служебният ми защитник и не съм се срещнал с него. Тъй като уважаемият Съд прецени, че за правилното протичане на делото е необходимо да ми се определи служебен защитник, се чувствам длъжен да заявя, че не се отказвам от неговите услуги, но предвид изложеното обстоятелство, именно, че все още не зная кой е определеният ми служебен защитник, съм принуден сам да дам някои обяснения по делото и по тъжбата, по които съм подсъдим.

Най-напред уведомявам уважаемият съд, че въпреки многократно положените от мен усилия, досъдебно споразумение с тъжителката не беше постигнато. Причината е, че другата страна ми ултимативно ми предлага неприемливи искания и не откликна по никакъв начин на няколкократните мои конструктивни предложения за помиряване и за решаването на спора. За удостоверяване на този факт прилагам следните документи:

2.) Документ, писан на 16 май, 7.58 ч. сутринта и наречен „ОТВОРЕНО ПИСМО до тъжителката г-жа Камелия Стоянова и до г-н Т.Пантов, неин адвокат”;
3.) Документ, писан на 12 септември 2013, четвъртък, в един нов етап на преговори за споразумение, неуспешно завършили; документът е наречен „Политически мотивиран съдебен процес срещу свободата на словото се открива тия дни в Пловдив”;

И други такива опити за помиряване и взаимно-приемливо решаване на спора съм предприемал, многократно разговарях с тъжителката, ала, за жалост, тя не откликна на моята готовност за помирение. Поради което решаването на казуса се налага да бъде оставено на уважаемия Съд.

На второ място държа да уведомя уважавания Съд, че изцяло отхвърлям отправеното от тъжителката обвинение за обида, считам, че във визирания мой текст, в който тя откри въпросните „обидни мисли”, липсват каквито и да било обидни квалификации по неин персонален адрес, в него са налице единствено и само критики на нейни действия като обществена фигура, като длъжностно лице, именно като помощник-директор на учебното заведение, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив, а също и като синдикален лидер към учителската организация на синдиката, в който аз членувам, именно организацията на учителите в училището ни към КТ „Подкрепа”. Не смятам да съм обидил някого в това мое философско-литературно есе, което е специфичен род текст, нуждаещ се от особена нагласа за възприемането на точния му смисъл. Аз съм възпитан човек, учител по философия, аз също така съм български писател, автор на много философски, психологически книги и никога, в никакъв случай, при никакви обстоятелства не бих си позволил да се принизя дотам, че да отправям обидни за нечия личност квалификации; аз винаги, във всички случаи поставям единствено обществено важни, значими граждански, човешки, нравствени, психологически и пр. проблеми, призовавайки за решаването им в обществен интерес, за благото на човека и на обществото. Водейки се от своето конституционно право на свобода на изразяването, аз съм си позволил, в качеството на ангажиран гражданин и анализатор на проблемите в нашето образование, именно като писател и блогър, да изразя своята позиция по стила и методите на работа на въпросното административно-синдикално длъжностно лице, а това, както е известно, в една демократична страна не може да се разглежда в никакъв случай като престъпление. Ето защо моля уважаваният Съд, вземайки предвид това основно обстоятелство, да не уважи отправеното ми обвинение и, заставайки на страната на истината и на справедливостта, а също и защищавайки свещените човешки и конституционно-гарантирани права, на които се покои законодателството у нас, да ме признае за невинен.

На трето място моля уважаемият Съд да вземе предвид общия контекст, в който обсъжданият казус е фрагмент или момент: от две години съм подложен на нечуван административен терор и тормоз от новото ръководство на ПГЕЕ-Пловдив, брънка от който е и този опит за сплашване, за налагане на цензура, за репресия, като се посегне на моето право на позиция и на критика на стила и методите на работа на въпросните длъжностни лица. За удостоверяване на това обстоятелство си позволявам да прикрепя към настоящите писмени обяснения на моята позиция един красноречив документ, именно:


В този документ може да се открие същинския, истинския контекст, в който обсъжданият от уважаемия Съд казус е само органична част или елемент. Смятам, че само в този общ смисловозадаващ цялостен контекст може да се долови действителният смисъл и същината на казуса, който уважаемият Съд е призван да разреши разумно, законосъобразно и с длъжното уважение към справедливостта.

Що се касае разглеждането на казуса по същество съм длъжен да заявя следното:

Г-жа Стоянова, в качеството си на лидер на синдикална организация (и, неизбежно, също и като помощник-директор на училището, в което работя) организира събрание, което протече едва ли не като "трибунал", като заседание на т.н. "народен съд", или поне като "другарски съд" от времето на комунизма: поне два часа спрямо мен се четоха какви ли не дискредитиращи и унизяващи ме неща, "жалби" от ученици и родители, "доказваше" се по категоричен безапелационен начин някаква моя хипотетична "вина", в смисъл че не съм си бил гледал работата, че не съм бил „правилен” или „приемлив”, че съм си бил заслужил наказанието от директорката, призовавани бяха "свидетели", които „потвърдиха” и „илюстрираха” моята "порочност", те дори се опитаха да посочат свидетелства и "факти" за това колко съм лош, некадърен и какъв ли не още. Ето в този тон протече онова епично заседание, което аз се опитах да увековеча в есето си, а моя милост там, на самото събрание-трибунал, се опита да посочи абсурдността на един такъв "другарско-народен съд", след като все пак синдикатът съществува за да помага и да защищава интересите на членовете си, а не да ги дискредитира, да ги унизява, да ги обижда и пр.

Есето, което написах, и в което г-жа Стоянова е открила въпросните "обидни мисли", изтъквам още веднъж, не е персонално насочено срещу нея, то не разглежда нейната конкретна емпирическа личност, а тълкува нейни прояви като синдикален лидер, сиреч, като обществена фигура, то в някакъв смисъл е незлоблива и шеговита критика на нейното поведение именно като обществена фигура, като синдикалист и едновременно като помощник на работодателя. При това още в самото начало на есето казвам, че това есе ще бъде написано в един сократов маниер, т.е. в него аз залагам на иронията; аз сега няма да се разпростирам каква е същината на сократовата ирония и какъв е нейния дълбок смисъл, защото това би ме отвело далеч. Но искам да посоча, че буквалистичното възприемане на някакви откъснати от общия контекст фрази съвсем не може да установи техния автентичен смисъл; за жалост, г-жа Стоянова точно по този начин е възприела тия фрази, което я е подвело, първо ги е отнесла единствено към своята емпирическа персона, на второ място се е почувствала обидена, понеже си е помислила, че аз, един вид, съм бил поставил под съмнение, както се казва, величината на нейния "умствен багаж"; мен, прочее, съвсем не ме вълнува този проблем и нищичко не съм казал по такъв един въпрос. Всеки има толкова ум, колкото Бог му е отредил – и колкото сам е успял да придобие.

Значи същината на проблема е, че г-жа Стоянова не е успяла да се настрои подобаващо, за да изтълкува адекватно смисъла на един такъв, повтарям, специфично и специализирано философски текст. А подобаващата нагласа при възприемането на смисъла на философските разговори и текстове е от решаващо значение. Аз добре зная, че тя има известни увлечения по философията, идвала е в мои часове, тъй че ако прояви интерес, съм готов да й помогна за да запълни с моя помощ някои празнини в своята философска подготовка. Човек, в крайна сметка, не може да бъде специалист по всичко и от всичко да разбира; тя, доколкото ми е известно, е специалист в областта на компютрите. Спирам дотук по този въпрос, който имаше за цел да ви помогне да се опитате да се доближите до общия контекст на цялата работа. Защото откъсването на даден момент или елемент от контекста неминуемо води до изкривяването на цялата картина – и до възникването на една превратна, на една невярна представа. Смея да заявя, че точно това се е получило в случая.

Разбира се, всички тия въпроси са гносеологически, аксеологически (оценъчни), чисто философски и пр. и на мен ми се струва, че не съдът е мястото, където трябва да бъдат разисквани, но ето, г-гжа Стоянова предпочете те да бъдат разисквани в залата на Съда. Но изводът, който тук се набива в очи е: получило се е сериозно недоразумение, именно г-жа Стоянова не е успяла да подбуди в съзнанието си подобаваща нагласа за възприемането на един толкова специализиран философски текст, написан по сократовия иронически маниер, възприела е някои откъснати от цялото моменти или фрази пределно буквалистично, което е породило у нея, в душата й, илюзорното усещане, че моя милост я "обижда", на това основание си е направила подвеждащия извод, че моя милост подценява нейния "умствен багаж", изказва съмнения в учеността и в образоваността й и т.н., за което изобщо не е ставало дума. Това, разбира се, не е така, и се дължи, както вече обосновах, на една невярна изходна методологическа настройка на четящия, на рецепиента, именно на съзнанието на г-жа Стоянова.

От друга страна, безспорно е, че в този текст г-жа Стоянова наистина е критикувана от мен, но не в качеството и на емпирическо лице и личност, със съответните душевни особености (този момент съвсем не може да ме вълнува, щото аз като философ прекрасно зная, че във всяко едно отношение ние, индивидите, човешките същества, сме различни и еднакви, слава Богу, не можем да бъдем!), а единствено като обществена фигура, като синдикален лидер и същевременно – като помощник на директора на учреждението, в което и моя милост работи. Този именно е същностният и същественият момент в моята критика, а пък аз при това съм написал есето си не в качеството ми на учител, на служител на учреждението, в което работя, а пак в качеството ми на обществена фигура, на философ и на блогър, на аналитик, на писател и на изследовател на феномените на нашия толкова причудлив и странен на моменти обществен живот.

За такова нещо да бъда съден, да ми бъде търсена отговорност, да бъда държан под отчет какво съм казал, да ми бъде забранявано да се произнасям на такова едно такова принципно и обществено значимо ниво, простете, е нарушение на най-базисни принципи на демокрацията – и аз, разбира се, като убеден демократ, няма да допусна тази моя свобода да ми бъде ограничавана от никой. Тия неща се разбират от само себе си, но, за жалост, ми се налага тук да ги изтъквам, защото очевидно в опита за организиране на един съдебен процес над мен по най-очебиен начин се прави и опит за изопачаване на смисъла на случилото се – и отпращането му в една крайно неподходяща за разбирането посока.

Това от една страна. Като се видят нещата в такава една светлина, вярвам, ще се съгласите, че всичко вече изглежда иначе; превратността се разсейва, а блясва точният, автентичният смисъл. Вярвам, че въз основа на гореизтъкнатото уважаемият съд ще признае, че на тази основа да се говори за "лични обиди", за "обиденост" и пр., за някакви "влошени лични отношения" и пр. е съвсем подвеждащо и ощетяващо верния смисъл на случилото се. Аз затова, разбира се, не мога да се призная за виновен и съм готов да споря, а пък вината ми, както пролича, трудно може да бъде доказана, тъй като просто не съществува. Ето защо съм длъжен да кажа следното:

Аз вече декларирах, че въпреки току-що казаното, моя милост е готова да се извини на г-жа Стоянова, щом тя субективно се е почувствала обидена. Но в същото време аз бих искал да поставя и респективния въпрос: дали г-жа Стоянова сама няма да счете за нужно, в светлината на казаното, да се извини на мен – както за преживените в последните две години крайно тежки и изтощителни за мен конфликти, в които бях въвлечен от това ръководство на училището, в което тя най-активно участва, така и за преживените от мен унижения, примерно, на онова епохално синдикално събрание, на което аз бях представен едва ли не за "злодей" и "народен враг", който заслужава едва ли не смърт (апропо, аз бях на косъм от смъртта съвсем наскоро, и благодаря на толкова милостивия и благ Бог, който ме върна в живота; все пак не ние, а единствено Бог решава кой колко и дали да живее; г-жа Стоянова, като вярващ човек, явно знае това)? Та в тази връзка си позволявам да запитам уважаваната г-жа тъжителка: г-жо Стоянова, аз също съм личност, също имам емоции, също преживявам крайно тежко такива обиди и грубото нарушаване на съкровения и суверенен характер на моята личностна автономия, Вие бихте ли се опитала да си дадете сметка как пък аз съм се чувствал в тия две изтощителни за мен години на изпитания, които така тежко се отразиха на здравето ми? И бихте ли счела за нужно, предвид това, че и аз като Вас също съм човешко същество, да ми се извините, и то публично – както искате това от мен?

В преговорите за сключване на евентуално досъдебно споразумение тъжителката недвусмислено и ултимативно поиска сваляне на всички „обидни” за нея лично лично публикации от блога ми. Тук проблемът също е крайно щекотлив, както се казва. Има едно фундаментално човешко право, именно правото на свободно изразяване на мисли, което е и конституционно гарантирано. Да бъде искано от мен, като пишещ човек, да премахвам от моята медия, именно от блога ми, публикации, които тъжителката лично не харесва по някакви свои лични субективни мотиви, е равностойно на искането за налагане на цензура на моята персонална медия. По тази същата логика в един момент, ако аз се поддам на такъв един каприз, ще се наложи при всяка една нова моя публикация да трябва да искам нейното разрешение дали може или не може да я публикувам, дали тя разрешава или не разрешава да пиша или да кажа това или онова. Т.е. г-жа тъжителката в случая явно иска да бъде назначена за нещо като мой персонален цензор. Съгласете се, че няма как нещо, дори и Съдът, съдебната институция на България, да може да ми наложи да приема г-жа Стоянова за нещо като мой личен цензор, който да ми казва какво мога или какво не мога да мисля, да пиша или да публикувам. Не стават така тия работи.

А истинското ето какво е: всеки човек, особено пък обществена фигура (синдикалист, синдикален лидер и администратор в едно обществено училище) много трябва да внимава какво казва и какво прави, как се държи, какви неща си позволява, какви подходи на отношение има към хората около себе си, щото са възможни крайно порочни подходи, които заслужават критика и гражданска реакция, щото ние все пак живеем все още в едно демократично, а не в едно авторитарно или тоталитарно общество. Вкратце казано, ако една обществена фигура не си позволява поведение, което я дискредитира, тя няма какво да се бои от отразяването на такова едно поведение в медиите, напротив, достойното поведение ще предизвика, неминуемо, един позитивен медиен резонанс. Първичното е това, което правим, за него трябва да внимаваме, а медийното отразяване, да речем, в моя блог, е нещо вторично. Нямаме право да се сърдим за отражението в "огледалото" (медията), а трябва да внимаваме какво лице показваме пред него. Аз като медиатор съм длъжен да пиша самата истина и не мога да крия когато около себе си виждам осъдителни по моя преценка неща и факти за поведението на обществени фигури, в частност като уважаемата г-жа тъжителка.

Напротив, смятам че аз като анализатор и коментатор със своите критични отзиви спомагам за отстраняването на недостатъците, за избягването на погрешните стъпки на ръководството и пр. За което ръководството следва да ми бъде благодарно – щото по този начин допринасям за прогреса на общността. А не да се опитва да ми затвори устата, да ме цензурира, да ме дава под съд за това какво съм казал или написал и пр. Така аз виждам нещата.

Обществените фигури, ако не искат да рискуват да се покрият с позор, не трябва да мълчат, а трябва свободно и с желание да приемат всяко предизвикателство за дискусия и спорове по актуални и жизнено важни обществени проблеми, по проблеми, имащи обществен характер. Такъв е и обсъжданият проблем. Той можеше да бъде решен само в свободна дискусия на двете страни, но заради мълчанието и неготовността за дискутиране от страна на въпросните длъжностни лица аз се принудих да ги призова към разговор на едно по-високо, обществено и публично ниво, именно чрез блога си. В което няма нищо лошо, напротив, достойно е. Това, че въпросните длъжностни лица не пожелаха да дискутират с мен публично по повдигнатите проблеми, е техен избор. Никой не трябва да се срамува от позицията, която си е позволил по който и да е въпрос, ако се срамува, явно нещо нездраво има в позицията му.

Те обаче не приеха предизвикателството и месеци наред мълчаха, често действаха подмолно, задкулисно, а най-накрая решиха да ме дадат под съд за… „обидни мисли”. Така не стават тия работи в едно съвременно и демократично общество. Позволявам си да дам на г-жа тъжителката, ползвайки се от трибуната на Съда следния съвет: уважаема г-жо Стоянова, щом сте приела да бъдете обществена фигура – синдикален лидер и администратор в едно обществено учебно заведение – Вие с това сте се обрекла да участвате непрекъснато в свободни дискусии по всички проблеми, които управляваните от Вас, или общността, всекидневно поставят. Бягането, криенето от тия проблеми в зоната на мълчанието и на интригите е позиция, която не е достойна – и е осъдителна. Тя не решава проблемите, а създава все нови и нови – в един момент се разбира, че излизане от тях няма.

Тази е моята позиция, основана на ценностите, от които няма да се откажа никога. Вярвайки в безпристрастността и в разумността на уважаемия Съд, в безусловното зачитане от негова страна на човешките права и свободи като най-висше благо, правещо възможно съществуването на едно добре устроено и хуманно общество, аз съм убеден, че казусът на настоящето дело, разгледано през тази призма, ще бъде оценен в действителната, във вярната му светлина, съобразно което обвиненията срещу мен ще бъдат отхвърлени, а пък аз, подсъдимият, ще бъда оправдан.

19 ноември 2013 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

четвъртък, 14 ноември 2013 г.

Епохални съдебни дела до свършека на света...

Приближава датата, на която ще се разглежда делото в Окръжен съд в Пловдив, именно делото по въззивна жалба (от страната на директорката на ПГЕЕ-Пловдив) срещу решение на Районен съд в Пловдив, с което беше отменена нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". За ония, които следят това начеващо се епохално дЯло, публикувам текста на въпросната въззивна жалба, за да видят аргументите на противната страна. Като коректна медия (какъвто претендира, че е моят блог), правя това, та да се чуе и гласът на другата страна. Вярвам, че не разгласявам по този начин някакви строго пазени държавни тайни... за което да бъда отново подведен под съдебна отговорност, и така, види се, всичко да продължи до края на света...









Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

неделя, 3 ноември 2013 г.

Изследване на настроенията по проблема: "Откъде ще ги вземем тия ангелчета, светци и пр. за да станат наши достойни политици?"


Дискусията, която ви предлагам, започна с обмяна на мнения с една претендираща за "кристална морална чистота" дясна избирателка във Фейсбук, която написа: "... Защо Меглена Кунева намери място в Реформаторския блок? За кого ще гласуват честните хора?"; отвърнах й ето какво:

"Стига с тая Кунева де? Какво като е Кунева в РБ? Тя е показала, че има проевропейска и дясна ориентация, на дело го е доказала, какво има повече да се мърмори, Кунева та Кунева, аман, омръзна ми?! Има за кой да гласуват честните хора, ето, за Реформаторския блок може да се гласува, защо не, нима Кунева е пречката ви да бъдете честни и чисти?!"

за да поставя проблема за обсъждане и за да разбера какво мислят хората; ето какво установих:

Stephan E. Nikolov каза: Ако се гласува "ан блок" с Кунева вътре - без мен, Ангеле! Доказала е тази жена, че е добра кариеристка и лоялна на всеки - БКП, царя - докато й отърва. Типично кукувишко поведение...

Капка Вачева каза: Пречка е да, защото не е без значение, кой от наше име ще упражнява власт.

Tsvetanka Sevdina каза: Да, Кунева и куневщината са много сериозна пречка. Априори не може да се говори за никаква честност и чистота. Там, където още в началото е заложен компромис, не може и дума да става за принципност. Капка катран разваля цяла каца с мед.

Ангел Грънчаров каза: Към всички политици не можем да имаме някакви свръхморални претенции, при това трябва да им признаем правото да се развиват. Аз не съм фен на Кунева, но в политиката се налага в името на доброто на страната да се преглъщат някакви горчиви хапове. Не може заради това, че не обичаме да гълтаме горчиви хапове да се оставим на болестта, нали така?!

Иван Сухиванов каза: Пръмовица вън, това е позицията на десебарите, иначе става манжда с грозде.

Ангел Грънчаров каза: Идеални и съвършени хора, в това число и политици няма. Кунева донякъде се е изявила, а някой може ли да гарантира, че новият, чистичкият Радан Кънев няма да ни извърти в бъдеще някакви номерца?! Тъй че аз съм склонен да заложа на вече изявили се политици. Въпреки петната в биографията им ако има една добра тенденция, може да се правят компромиси. Политиците не може да са ангелчета с крилца, нали така? Вие самите, дето имате такива огромни претенции към тях, нима никога в живота си не сте допускали грешки?! Нима вие самите сте напълно съвършени? Нима сте светци?! Айде де, ще се правим на каквито не сме. Кунева била грешница и всички се упражнявате във фърляне на камъни по нея, а вие самите, дето фърляте тия камъни, нима сте напълно безгрешни?!

Иван Сухиванов каза: Става дума за принципа "Кариеристите вън!", щото е ясно, че тя ще ни остави на първия ъгъл.

Мариян Иванов каза: Не искаме Костов - приемаме Кунева, логично!

Капка Вачева каза: Не, не сме безгрешни, но има ли смисъл да грешим, когато виждаме, че ще сгрешим?!

Ангел Грънчаров каза: А ти даваш ли гаранция, че от Радан Кънев няма да стане един образцов кариерист в едно бъдеще време, и то дори по-голям кариерист от Кунева? Можеш ли да предложиш един политик, който да няма АБСОЛЮТНО НИКАКВИ КАРИЕРИСТИЧНИ НАКЛОННОСТИ И ПОМИСЛИ? Откъде ще ги вземеш тия ангелчета, светци и пр. за да станат наши политици?

Капка Вачева каза: Не, не давам такава гаранция и по тази причина не съм му дала подкрепа. Началото подсказва края

Ангел Грънчаров каза: Аз вече писах, че Костов трябва да бъде върнат в политиката, щом Кунева остана, писах нарочно писмо до "чистичкия" Кънев, мълчи, с извинение за думата, като задник... несъмнено доказателство за кариеристични помисли в поведението му...

Иван Сухиванов каза: С каквито се събереш, такъв ставаш.

Ангел Грънчаров каза: Ами при това положение, като няма абсолютно чисти и морални политици по принцип - то и такова хора няма де - ние, десните, какво, да вземем да се откажем да живееме на тази грешна земя ли? Да вземем да се самоубием и да отидем да си правим изборите в рая ли? какви са, моля ви се, тия глупости, ей, хора, слезте на земята! Земята, по която ходим, е грешна, и ний, хората, не сме светци...

Tsvetanka Sevdina каза: Когато говорим за лидери, ще допуснем логическа грешка, ако приравним личностните им качества с моралните, но къде тогава е пресечната точка между идеите (които, според Платон, са безсмъртни) и личностните качества на лидерите, изразяващи тези идеи? Аз лично, нямам възможност да отделя повече време от живота си, за да чакам политическата и финансова еволюция на Кунево-Пръмовци. И някак си, ми мирише неприятно, когато философите забравят Платон, а оправдават Кунева.

Капка Вачева каза: А, няма такова нещо да се откажем. Искаме си автентичното представителство по мисъл и дух и това, че Костов се оттегли, не е основание ние да се отказваме от него (имам предвид мисълта).

Иван Сухиванов каза: Ами те не са лидери, Кунева не е лидер, тя е нарочена за такъв.

Tsvetanka Sevdina каза: От кого и защо?

Иван Сухиванов каза: Ами едно мънкащо същество, какво да очакваме от такива?

Иван Сухиванов каза: Не е и експерт. Само дето взема голяма европенсия, това е, нищо повече. Лустрация! По-добре Светльо Малинов да бе оглавил ДСБ, той е по-радикален.

Ангел Грънчаров каза: Прави сте, но дори и ДСБ, при това, да допуснем, успее да състави една изцяло "ангелска листа" от кандидат-депутати, аз съм убеден, че голямата част от тях, с времето, ще се орезилят така, както не сме очаквали. Нали гласувахме за д-р Н.Михайлов, "костовиста", а? Ще се намерят още много такива като него. Е, какво да правим при това положение?

Stephan E. Nikolov каза: Говорим за различни неща и смесваме различни категории, колега Грънчаров. И аз все още оглеждам критично и скептично и Радан, и цялото образование РБ. Кунева има най-голям стаж в политиката и определено е най-разпознаваема, за останалите може само да гадаем как ще се развият. Кунева е опортюнист от възможно най-неприятния вид, вече доста пъти е демонстрирала своята нечистоплътност и не очаквам нищо добро от нея - нито в случай на възход на РБ, нито при негов провал, когато ще го зареже като отесняла дреха и ще потърси ново гдезденце...

Ангел Грънчаров каза: Прав сте, тя предаде Царя даже... факт. Какво да се прави, хората се "развиват" Такъв е животът. Аз не ща да я пробутвам някому, но се питам: къде да намерил тия "кристално чисти" и "нови-новенички" политици, които изцяло, на 100% заслужават нашето доверие? Аз не виждам къде можем да ги намерим... Вие ако знаете къде, ще съм Ви благодарен да науча...

Капка Вачева каза: Ама ние не търсим такива "кристално чисти", а тези които носят определена мисъл и дух.

Иван Сухиванов каза: По-добре Левски, отколкото Рачко Пръдлето.

Капка Вачева каза: Г-н Грънчаров, не сме деца да се заблуждаваме, че нещо започнато в подлост, опасано от лъжи може да свърши някъде по-далеч от тях.

Илиана Славова каза: Съграденото върху предателство не може да роди нищо добро, нито може да бъде избор на почтените хора. Без мен! Впрочем, дори Кунева да се махне, пак няма да гласувам за РБ. Предателите на Костов няма да получат моя глас.


Rositsa Rangelova каза: За ДСБ поддръжниците: " В бетонната смес и кривото камъче се бетонира..." не давайте храна на противниците...

Marina Gavazova каза: Когато кофражът не е добре направен и има пробойни изтича циментовото мляко. Тогава нито кривото, нито правото камъче се бетонират.

Капка Вачева каза: Професионален отговор относно бетонирането.

Лъчезар Лачев каза: Съветът да преглътнем Кунева е добър за хора със силен стомах. И как доказа Кунева че е дясна? Като влезе в коалиция с БСП и ДПС ли?

Стоян Чонев каза: Кунева ще се отдръпне или ще заеме позиция в най-важ ните моменти, в които ще се направи опит да се обърнат процесите необратимо... това е нейната задача в РБ.

Alexandar Iotzov каза: Кунева = Пръмова!!! Кой е Пръмов всички знаят!

Ангел Грънчаров каза: Значи, както разбирам, само Кунева-Пръмова е проблемът на Реформаторския блок, така ли? Към другите нямаме претенции?

Elitsa Milenkova каза: Очевидно не е така, г-н Грънчаров. За ДСБ-арите или поне за истинските, тези за които е неприемливо избутването на Иван Костов от лидерското място и от политиката има друг проблем - в лицето на новото ръковдство, което може би прави всичко друго, но не и да следва линията на ясна дясна позиция, начертана именно от него. Проблем е цялата тази безпринципна коалиция в стил "да го няма Костов"... и "да се обединим най-накрая, защото той ни бе пречка за всичко"... И да си правим вече каквото си поискаме, защото важното е да съберем някой процент, че да се набутаме у парламента. Няма кой да ги спре, няма кой да им каже, че говорят популистки и се обръщат с/у миналото си. Толкова е гнусно това....

Лъчезар Лачев каза: Десните би следвало да имат морал! Левите нямат морал, след като сме се обявили за десни, следва да живеем и да се държим като такива! Къде е границата на компромиса? Няма такава! Никакви аритметични сборове и тънки сметчици за няколко долара, пардон процента в повече, не могат да ме убедят да гласувам или да подкрепям хора като Кунева, Харалан Александров, гаражното Наде, Корман Исмаилов и т.н... Костов даде пример за политически морал и лично аз, смятам да го следвам. КУнев - ОСТАВКА, не си за този пост!!!

Ангел Грънчаров каза: Разбирам. Вярно е това, което казвате, г-жо Миленкова и г-н Лачев; и аз мисля така, и аз мисля като вас. И то не от вчера. И за Костов оценката ми е същата. Трябва да има морал в политиката, а пък стратегията за набутването на всяка цена у Парламенто чрез създаването на една коалиция тип "шарена циганска черга" я оценявам като погрешна, като непечеливша. Ще се окаже, че автентично десните хора пак няма да имат за кого да гласуват, щото са минати някои граници в правенето на компромиси, които няма да бъдат простени. Много трябва да се говори и пише по тия въпроси, та да се развие и разпространи такова едно съзнание: повече от когато и да е било е нужна в настоящата ситуация една твърда дясна алтернатива, около която да се обединят хората, който са разочаровани от деморализацията на цялата политическа класа.

Ще се окаже, че новото ръководство на ДСБ, подведено и увлечено от прагматични съображения, проигра чудесната възможност за правенето именно на такава алтернативна политика, политика, правена с достойнство, каквато правеше Костов. Излиза, че точно когато най-много ни бяха нужни политици като Костов, точно в този момент беше направена услуга на олигархията, като Костов беше изваден от политиката от своите. Нещо трябва да се направи вътре в ДСБ, та да се поведе партията във вярната посока, за да стъпи тя отново на верния път. Но се страхувам, че моментът за това вече е пропуснат. Протестиращите днес на улицата можеше да видят в ДСБ свой политически представител, но това не стана. Коалициите от типа "ранното СДС" не са нормални, а временни политически образования, а пък сега времето е друго, не като в 1989 г. И, да се надяваме, съзнанията на хората сега са други. Преживяното няма начин да не ни се е отразило, то е имало своите ефекти. Сега вече хората мислят другояче. Тъй че рисковете пред "новия курс" на ДСБ, поет от Радан Кънев, са прекалени.

Сигурен съм, че сега вече разбрахте защо си позволих да отправя своята провокационна реплика в "защита" на Кунева: за да сондирам мнения по този важен въпрос; интересуваше ме какво мислят хората, какви са настроенията. Е, разбрах, благодаря на всички, че участвахте в моя сондаж. Радвам се, че така реагирахте. И то реагираха така хора, чието мнение уважавам...

Капка Вачева каза: Че ние какво друго имаме, освен да защитаваме ясно и открито позициите си?!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.   Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

А може би тъкмо ИДЕИ е твоето списание?!